Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 2

правителството ни довери. И е от изключителна важност вестниците да не чуят и дума за него.

- Откъде е този хикс?

- Ксилофон. Проект „Ксилофон―. Това е кодово име, разбира се. Отнася се до звук. Но съм

сигурен, че няма да ви заинтригува. Това е чисто технологично начинание.

- Да, спестете ми историята. Нямам време за технологич ните ви начинания.

- Мога ли да ви изтъкна, че би б ило разумно да се въздър жаме да споменаваме дум ите „Проект

X― пред когото и да е, доктор Стедлър?

- Да, добре, добре. Трябва да кажа, че не ми харесват подоб ни дискусии.

- Но разбира се! А аз не бих си прост ил, ако д опусна вашето време да бъде отнето с подобни

грижи. Бъдете сигурен, че можете спокойно да го оставите на мен - той се накани да става.

- И така, ако това е била прич ината да искате да ме видите, уве рявам ви, че...

- Не - бавно каза доктор Стедлър. - Не това е прич ината да искам да ви видя.

Доктор Ферис не започна да задава въпроси, не предложи услугите си - седеше и чакаше.

Доктор Стедлър се протегна и бутна книгата от ъгъла към средата на бюрото си с надменно

перване на ръката.

- Бихте ли ми казали какъв е този цинизъм?

Доктор Ферис не погледна книгата, а задържа погледа си върху Стедлър неприятно дълго,

сетне се облегна назад и каза със странна усмивка:

- За мен е чест, че сте направили такова изключение заради мен и сте чели една популярна

книга. Това произведение се продаде в двайсет хиляди бройки за две седмици.

- Прочетох го.

- И?

- Очаквам обяснение.

- Текстът ви се стори объркващ?

Доктор Стедлър го погледна удивено.

- Разбирате ли каква тема сте избрали да т ретирате и по какъв нач ин? Дори само ст илът - това

булевардно отношение по тема от такова естество!

- Значи м ислите, че съдържанието заслужава по-дост ойна форма на представяне? - гласът му

беше толкова невинно гладък, че доктор Стедлър не можа да разбере дали му се подиграва.

- Осъзнавате ли какво проповядвате в тази книга?

- Тъй като очевид но не я одобрявате, доктор Стедлър, бих предпочел да ви оставя да мислите,

че съм я написал с невинност.

Ето това е, помисли си доктор Стедлър, това е необяснимият елемент в поведението на Ферис:

той беше предположил, че да засвидетелства неодобрението си щеше да е достатъчно, но Фе рис

изглежда оставаше недокоснат от него.

- Ако някой дебел простак намери сили да се изрази на хар тия - каза докт ор Стедлър, - ако

можеше да даде глас на същността си - вечен дивак, изливащ омразата си към разума, - точно такава

книга бих очаквал да напише. Но да я видя от перото на учен, от името на този институт!

- Но, доктор Стедлър, тази книга не е пред назначена за учени. Написах я за пияния простак.

- Какво искате да кажете?

- За широката публика.

- Но, за Бога! Дори и най-големият ид иот ще вид и очевидните прот ивореч ия във всяко едно от

твърденията ви.

- Да го кажем така, докт ор Стедлър: човекът, който не види това, заслужава да повярва на

всичките ми твърдения.

- Но вие сте придали прест ижа на науката на този неописуем боклук! Нормално е за

дискредитиран и посредствен човек като Саймън Причът да се лигави за някакъв замаян

мистицизъм, така или иначе никой не го слуша. Но вие сте ги накарали да мислят, че това е наука.

Наука! Взели сте достиженията на разума, за да го разрушите. С какво право сте използвали моята

работа, за да направите своеволен, нелеп скок в друга област, да извличате неприложими метафори и

да правите чудовищни обобщения от нещо, което е просто математически проблем? С какво право

сте направили така, че да звучи сякаш аз - аз! - съм дал одобрение за тази книга?

Доктор Ферис не правеше нищо, просто гледаше спокойно Стедлър, но спокойств ието му

придаваше почти покровителс твен вид.

- Вид ите ли, д октор Стедлър, вие говорите така, сякаш кни гата е насочена към мислеща

аудитория. Ако беше така, трябва ше да се грижим за неща като точност, обоснованост, логика и

научен престиж. Но не е. Тя е насочена към публиката. А именно вие винаги сте вярвали, че

публиката не мисли - той млъкна за момент, но доктор Стедлър не каза нищо. - Тази книга може и да

няма никаква философска стойност, но има огромна психологическа стойност.

- И каква е тя?

- Вижте, докт ор Стедлър, хората не искат да мислят. И кол кото повече закъсват, толкова по-

малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се