Ирина Коробейникова - Москва – Варна. Сборник прозаических переводов с болгарского языка участников Первого Международного конкурса-фестиваля

– Сколько лет, сколько зим! Глазам своим не верю! Неужели это ты, Стив? – обрадованно воскликнул учитель физики Алан Даннер, увидев Стива, и заключил старого приятеля в объятия. – Старик, у меня скоро урок, но я рад уделить тебе время! Рассказывай, как ты!!!

Усевшись в учительское кресло, Стив постарался как можно короче поведать физику о необъяснимых явлениях, происходящих с его транзистором:

– Объясни, что могло случиться с моим приемником. Он ведет себя очень странно.

– А телевизор не ведет себя странно? – съехидничал коллега Стива.

– Я продал свой телевизор уже несколько лет назад. Зачем слепому телевизор? Я ведь практически ничего не вижу, Алан…

– Может, зрение ты и утратил, Стив, а вот чувство юмора не потерял!!! Столько лет живешь отшельником, а все шутишь! Ты утверждаешь, что твое радио говорит с тобой на инопланетном языке? Ну, скажи на милость, не шутник ли ты!!!

Алан был удивлен тому, как Стив быстро засобирался и, коротко попрощавшись, вышел из кабинета. По дороге домой он почувствовал нестерпимую пульсирующую боль в голове, будто кто-то в чугунных сапогах прыгал на ней. Кровь хлынула из носа и правого уха. «Это и называют ударом», – с этой мыслью Стив упал на дорогу замертво, и душа его поднялась к звездам…

Один из многочисленных жителей созвездия Тельца ФТ Вилл Цири включил сверхпроводниковое передающее устройство, которое улавливало сигналы на всех имеющихся уровнях от ионного до молекулярного, поступающих из Вселенной. Сегодня оно вещало на каком-то непонятном языке. Вилла разбирало любопытство. Он не мог ответить себе, что это за язык, но точно знал, что с подобным еще не встречался. Единственная мысль пронеслась в эту минуту в голове – устройство сломано.

Если бы ФТ Вилл Цири понимал английский, то услышал бы:

– Я был Стивом Уориком с планеты Земля! Я был Стивом Уориком с планеты Земля!

Малкото радио «Сименс» от няколко дни бе откачило. След като Стивън Уоруик го изключеше, то от време на време се включваше самичко. Но това не бе най-лошото. Радиото предаваше само едно и също на всички станции – някакво ломотене на съвършено неразбираем и странен език. В пристъп на умопомрачение Стив си мислеше, че «Сименс» -ът предава на извънземен език и че няма да е лошо да го счупи.

Разбира се, нямаше да го направи. «Сименс» -ът бе единствения му приятел. Който вдигаше шум в малката му къща. Който докарваше големият свят при него. И си измисляше предисториите на новините за да не му е скучно.

Преди много време бе млад учител по английски. Ожени се за момиче, което го изостави за реди отвратителната си кариера. Не се разведоха. Просто една сутрин тя си тръгна заедно с всичките си вещи и отиде в огромния Ню Йорк да става адвокат.

Сега Стив Уоруик беше старец с едната обувка в гроба и живееше в малка къщичка с три стаи. Той плъзна поглед по стените с олющени тапети. После огледа мръсните пердета, почти закриващи прозорците и старият хладилник. Килимът, някога персийски, сега приличаше на древна изтривалка за обувки. Стив се облещи срещу транзистора. Издаваше все същите необикновени звуци със странна закономерност. Всъщност сигналите наистина бяха извънземни. Съзнанието на едно мъртво същество се опитваше да се свърже със стареца. Ако Уоруик може да разбере неговият език, щеше да чуе следното:

– Аз бях Мтан» Е Бихнар от Таурус! Аз бях Мтан» Е Бихнар от Таурус!

Стив седна на кревата. Пресегна се с треперещата си набръчкана ръка и взе «Сименс» -а от нощното шкафче. Превъртя цялата скала, но не постигна нищо освен че звуците взеха да се усилват.

– МЛЪКНИ! МЛЪКНИ ИЛИ ЩЕ ТЕ СЧУПЯ, ПРОКЛЕТО СКАПАНО РАДИО!

Изключи го. Постави го на шкафчето до себе си, зави се и с одеалото и заспа.

Събуди се от изгрева. И от странните звуци които издаваше радиото. През нощта се беше включило самичко и отново ломотеше неразбираемо.

Учителят по физика Алън Данър, приятно изненадан, извика:

– Стив! Я кажи от колко години не си ми идвал на гости?

– Идвам по работа, проклето старче. – каза някогашният му колега.

Потънал в един фотьойл, Стив накратко разказа историята с транзистора. Обясни, че него е донесъл, защото спира с писукането си, щом бъде изваден от къщата.

– Ами телевизора не се ли държи странно. – попита Алън

– Продадох го преди няколко години. – поясни Стив. – Вече съм доста слепичък за телевизор.

– Я, ти не си изгубил чувството си за хумор! Толкова години живееш като кукумявка, пък още ги пускаш едни… Радиото ти говори на извънземен език, а?