Сара Шепард - Око за око

Мелиса се пресегна, взе списанието за обзавеждане на Марта Стюърт и го отвори на отбелязаната страница. Тя непрекъснато говореше за освежаването на дома им; беше предекорирала къщата във Филаделфия, която родителите й бяха подарили като награда за това, че бе приета в бизнес училището „Уартън“ към университета в Пенсилвания. Никога не бяха правили нещо такова за Спенсър.

Госпожа Хейстингс се наведе да види.

— Прекрасно.

— Наистина е красиво — съгласи се Иън.

От устата на Спенсър се разнесе невярващ смях. Днес беше погребението на Алисън Дилорентис, а те мислеха само за цвета на боята?

Мелиса се обърна към Спенсър.

— Какво беше това?

— Ами… Исках просто… — заекна Спенсър. Мелиса изглеждаше обидена, сякаш Спенсър беше казала нещо наистина грубо. Тя нервно завъртя вилицата си. — Забрави.

Отново настъпи тишина. Сега дори Иън изглежда я избягваше. Баща й щедро си доля чашата с вино.

— Вероника, видя ли Лиз там?

— Да, дори поговорих малко с нея — каза майката на Спенсър. — Помислих си, че изглежда фантастично… като се имат предвид обстоятелствата. — Спенсър предположи, че Лиз е младата леля на Али, Елизабет Дилорентис, която живееше в квартала.

— Сигурно се чувства ужасно — надуто рече Мелиса. — Не мога да си представя просто.

Иън изхъмка утвърдително. Спенсър усети как долната й устна започва да трепери. Искаше й се да извика: Ало, ами аз? Не си ли спомняте? Аз бях най-добрата приятелка на Али!

С всяка изминала минута в тишина, Спенсър се чувстваше все по-нежелана. Тя очакваше някой да я попита как се чувства, да й предложи парче пържена темпура 4 4 Класическо японско ястие от панирани морски дарове, риба или зеленчуци — Б.пр. , или поне да й каже наздраве , когато кихна. Но те все още я наказваха за това, че бе целунала Рен. Независимо от това, че днес беше… днес .

Усети бучка в гърлото си. Беше свикнала да бъде любимката на всички: на учителите, на треньорите по хокей, на редактора на годишника. Дори беше любима клиентка на фризьорката си, Ури, защото косата й винаги придобиваше желания цвят. Беше спечелила тонове училищни награди и имаше 370 приятели в Май Спейс, без да се броят групите. И тъй като нямаше как да бъде любимка на родителите си — беше невъзможно да засенчи Мелиса — тя не можеше да понесе омразата им. Особено сега, когато всичко останало в живота й беше толкова неуравновесено.

Когато Иън стана и се извини, че трябва да се обади по телефона, Спенсър си пое дълбоко дъх.

— Мелиса? — гласът й се пречупи.

Мелиса я погледна, след което просто продължи да рови из храната в чинията си.

Спенсър прочисти гърлото си.

— Моля те, поговори с мен.

Мелиса едва помръдна с рамене.

— Искам да кажа, че не мога… Не мога да понеса да ме мразиш. Ти беше абсолютно права. За… нали се сещаш. — Ръцете й трепереха толкова силно, че трябваше да ги пъхне между стиснатите си бедра. Извиненията страшно я изнервяха.

Мелиса постави длани върху списанието.

— Извинявай — рече тя. — Мисля, че няма да стане. — Тя се изправи и отнесе таблата си до мивката.

— Но… — Спенсър бе разтърсена. Тя погледна към родителите си. — Вижте, наистина съжалявам… — Усети как от очите й потичат сълзи.

На лицето на баща й се появи следа от съчувствие, но той бързо отвърна поглед. Майка й започна да прехвърля остатъците от пилето с лимонов сос в кутийката му. После сви рамене.

— Каквото си си постлала, на такова ще лежиш, Спенсър — рече тя, докато отнасяше останалото от обяда към масивния хладилник от неръждаема стомана.

— Но…

— Спенсър — господин Хейстингс употреби своя млъкни тон.

Спенсър затвори устата си. Иън се върна в стаята с голяма, глупава усмивка на лицето си. Усети напрежението в стаята и усмивката му увехна.

— Хайде — Мелиса стана и го хвана за ръка. — Да излезем да хапнем нещо за десерт.

— Готово. — Иън тупна Спенсър по рамото. — Спенс? Искаш ли да дойдеш с нас?

На Спенсър хич не й се искаше — между другото и Мелиса го сръчка, изглежда тя също не умираше от желание да излиза с нея — но така и не получи възможност да отговори. Госпожа Хейстингс бързо каза:

— Не, Иън, Спенсър няма да получи десерт. — Тонът на гласа й беше същият, който използваше, когато даваше заповеди на кучетата.

— Благодаря все пак — рече Спенсър, като преглъщаше сълзите си. За да се вземе в ръце, тя пъхна огромна лъжица манго с къри в устата си. Но то се плъзна в гърлото преди да успее да го сдъвче и лютия сос направо я изгори. Най-накрая, след като известно време издаваше странни звуци, Спенсър успя да го изплюе в салфетка. Но след като сълзите в очите й изсъхнаха, тя видя, че родителите й дори не се бяха приближили, за да проверят, дали не се е задавила. Те просто бяха излезли от стаята.