Сара Шепард - Познай кой се върна

— Бях там в нощта, когато наранихте Джена — прошепна Мона с дрезгав глас. — Двете с Джена бяхме приятелки, което може би щяхте да знаете, ако не бяхте толкова погълнати от себе си. Онази нощ отидох при Джена, за да я изненадам. Видях Али… видях всичко… и дори получих малък сувенир. — Тя посочи към белезите от изгаряне. — Опитах се да кажа на хората, че Али е виновна за всичко, но никой не ми повярва. Тоби пое вината толкова бързо и родителите ми решиха, че обвинявам Али, защото й завиждам. — Мона поклати глава, а русата й коса се развя напред-назад. Щом изпуши цигарата си, тя веднага запали втора, като дърпаше здраво през филтъра. — Дори се опитах да говоря с Джена за това, но тя отказа да ме слуша. Не спираше да повтаря, „Не си права. Виновен е доведеният ми брат.“ — Мона се опита да наподоби гласа на Джена, като го вдигна с една октава.

— След това двете с Джена вече не бяхме приятелки — продължи Мона. — Но всеки път, когато застана пред огледалото у дома и погледна към иначе перфектното ми тяло, аз си спомням какво направихте, кучки такива. Знам какво видях. И Никога Няма Да Го Забравя.

Устата й се изкриви в зловеща усмивка.

— А това лято намерих начин да си върна за всичко. Сред нещата, които новодомците изхвърлиха на боклука, открих дневника на Али. Веднага разбрах, че е нейният — в него беше написала всичките ви тайни. Някои наистина бяха опасни. Сякаш тя е искала дневникът й да попадне във вражески ръце.

Спенсър си припомни нещо — в деня преди Али да изчезне, Спенсър я беше намерила в стаята й седнала на леглото, вперила алчен поглед в някаква тетрадка, с весела усмивка на лицето.

— Защо ченгетата не откриха дневника й, след като тя изчезна? — избоботи тя.

Мона навлезе под гъстите корони на няколко дървета и спря. Около тях беше пълна тъмнина, но Спенсър чуваше плискането на вода и надушваше мъх и мокра трева.

— Кой знае. Но се радвам, че не го откриха, а го намерих аз. — Мона вдигна ципа на роклята си и се обърна към Спенсър с блестящи очи. — Али е записала всяко ужасно нещо, което сте сторили. Как сте измъчвали Джена Кавана, как Емили я целунала в къщичката на дървото, как ти Спенсър, си целунала гаджето на сестра ти. Беше толкова лесно просто да… знам ли, да се превърна в нея. Нуждаех се само от втори телефон със скрит номер. В началото почти успях да ви излъжа, че всъщност Али се свързва с вас, нали? — Мона хвана Спенсър за ръката и се разсмя.

Спенсър потръпна от отвращение при докосването й.

— Не мога да повярвам, че през цялото време си била ти.

— Нали? Сигурно неведението е било адски дразнещо. — Мона щастливо запляска с ръце. — Беше толкова забавно да ви наблюдавам как откачате… след това се появи трупът на Али и вие наистина се побъркахте. Но най-великата идея беше сама да си изпратя съобщения. — Тя се пресегна и се потупа по рамото. — Трябваше доста да търча насам-натам, да предугаждам действията ви, преди самите вие да знаете какво следва. Но всичко беше изпълнено с такава елегантност, почти като рокля от висшата мода, не мислиш ли?

Мона внимателно изгледа Спенсър, за да види реакцията й. След това протегна бавно ръка и закачливо я щипна по ръката.

— В момента изглеждаш тотално откачила. Все едно очакваш да те нараня или нещо такова. Обаче не е нужно да става така.

— Как? — прошепна Спенсър.

— В началото те мразех, Спенсър. Теб най-много от всички. Ти беше най-близката приятелка на Али и си имаше всичко. — Мона запали поредната цигара. — Но след това… двете станахме приятелки. Беше толкова забавно да планираме купона на Хана, да прекарваме времето заедно. Не ти ли беше забавно, когато шашнахме онези момчета в ресторанта? Не беше ли хубаво да можем наистина да разговаряме? Затова реших… че мога да се проявя като филантроп. Като Анджелина Джоли.

Спенсър примигна втрещена.

— Реших да ти помогна — обясни Мона. — Онова със „Златната орхидея“ си беше абсолютен късмет. Но аз наистина искам да направя живота ти по-добър, Спенсър. Защото наистина ме е грижа за теб.

Спенсър сбърчи вежди.

— За какво говориш?

— За Мелиса, глупаче! — възкликна Мона. — Да я изкараме убийца. Това е идеално. Не си ли го искала цял живот? Сестра ти в затвора за убийство, завинаги изхвърлена от живота ти. В сравнение с нея ти ще изглеждаш перфектна!

Спенсър се втренчи в нея.

— Но… Мелиса е имала мотив.

— Така ли? — ухили се Мона. — Или просто ти искаш да повярваш, че е така?

Спенсър отвори уста да каже нещо, но оттам не излезе нито звук. Мона й беше изпратила есемес, в който пишеше: Убиецът на Али е пред очите ти. Съобщението в чата гласеше: Да знаеш, че тя го направи. Мона беше подхвърлила снимката в чантата на Спенсър.