Сара Шепард - Познай кой се върна

— Не се тревожи — каза меко Али в ухото на Хана. — Аз съм добре.

Гласът й прозвуча толкова близо. Толкова истински. Хана примигна и отвори очи, но вече не се намираше в двора на Али. Лежеше по гръб в някаква бяла стая. Над нея блестяха силни флуоресцентни лампи. Тя чу един писукащ звук някъде отляво и непрекъснатото съскане на въздуха в някаква машина, вътре — вън, вътре — вън.

Отнякъде изплува неясна фигура. Момичето имаше сърцевидно личице, ясни сини очи и изключително бели зъби. Тя нежно докосна ръката й. Хана се опита да фокусира погледа си. Изглеждаше така, сякаш…

— Добре съм — отново се чу гласът на Али, но Хана вече не усещаше дъха й на бузата си. Тя си пое дълбоко въздух. Сви ръцете си в юмруци и пак ги отпусна. Опита се да се съсредоточи върху този миг върху тази действителност, но постепенно всичко избледня — всички звуци, всички миризми, усещането за ръката на Али, която докосва нейната.

След това остана само мрак.

В късния неделен следобед, когато Ариа напусна болницата — състоянието на Хана не се беше променило, — тя се изкачи по неравните стълби на кооперацията в Стария Холис, където живееше Езра. Апартаментът му в сутерена се намираше само на две пресечки от къщата, в която Байрън живееше с Мередит, а Ариа все още не беше съвсем готова да отиде там. Тя не очакваше Езра да си бъде у дома и му беше написала писмо, в което му казваше къде се мести и че се надява да поговорят някой ден. Докато се опитваше да напъха бележката в пощенската му кутия, тя чу леко изскърцване зад гърба си.

— Ариа. — Езра се появи във фоайето, облечен с избелели дънки и тениска с доматеночервен цвят. — Какво правиш?

— Аз просто… — Гласът й преливаше от емоции. Тя държеше бележката, която се беше смачкала при опитите й да я напъха в пощенската кутия. — Исках да ти пусна това. Пишех ти да ми се обадиш. — Тя колебливо пристъпи към Езра, като се страхуваше да го докосне. Той ухаеше точно както предишната нощ, когато Ариа за последно бе тук — малко на шотландско уиски, малко на афтършейв. — Не очаквах да те намеря тук — избъбри тя. — Добре ли си?

— Ами поне не се наложи да прекарам нощта в затвора, което е добре. — Езра се засмя, след което се намръщи. — Но… Уволниха ме. Твоето гадже разказало всичко в училището — и имал снимки, за да го докаже. Другите предпочетоха да си замълчат, и освен ако не повдигнеш обвинения, няма да бъде вписано в досието ми. — Той пъхна палец в гайката на колана си. — Утре трябва да отида в кабинета си и да си прибера нещата. Така че до края на годината ще имате друг учител.

Ариа притисна ръце към лицето си.

— Толкова съжалявам. — Тя хвана Езра за ръката. В началото Езра се опитваше да се отдръпне, но постепенно се предаде и се отпусна. Притегли я към себе си и силно я целуна, а Ариа му върна целувката така, както никога преди. Езра плъзна ръце под сутиена й. Ариа се вкопчи в ризата му и разкъса копчетата. Нямаше никакво значение, че бяха отвън или че група пушещи марихуана колежанчета ги зяпаха от отсрещната ограда. Ариа целуна Езра по шията, а той я обгърна през кръста.

Но когато чуха виенето на полицейската сирена, те стреснато се отдръпнаха един от друг. Ариа се скри зад ракитовата врата. Езра приклекна до нея с пламнало лице. Полицейската кола бавно премина край къщата му. Ченгето говореше по мобилния си телефон и изобщо не им обърна внимание.

Когато Ариа се обърна към Езра, настроението им за секс бе изчезнало.

— Ела — каза той, като си навлече отново ризата и влезе в апартамента си. Ариа го последва, като огледа входната врата, чиято брава бе все още разбита в резултат на вчерашното нахлуване на полицаите. Апартаментът ухаеше на обичайната смесица от прах и макарони „Крафт“ със сирене.

— Бих могла да опитам да ти намеря друга работа — предложи Ариа. — Може би баща ми се нуждае от асистент. Може да използва някои връзки в „Холис“.

— Ариа… — В очите на Езра се четеше примирение. Едва тогава Ариа забеляза натрупаните кашони зад гърба му. Ваната в средата на всекидневната бе изпразнена от всички книги. Сините свещи от камината бяха изчезнали. А Берта, френската надуваема секс-кукла, която приятелите на Езра му бяха подарили на шега в колежа, вече не се кипреше на един от кухненските столове. Всъщност повечето от личните вещи на Езра липсваха. Бяха останали само няколко самотни овехтели мебели.

Тя усети как я залива студено, неприятно чувство.