Сара Шепард - Мис Порочна

Ила взе една спирала и се наведе към прозореца.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против тази среща?

— Разбира се. — Макар всъщност Ариа не беше съвсем сигурна какво да очаква от тази среща. Та името му беше Волфганг, за Бога! Ами ако говореше в рими? Ами ако това беше мъжът, който играеше ролята на Волфганг Амадеус Моцарт в частта за великите композитори по време на Историческия фестивал в консерваторията „Холис“? Ами ако се появеше облечен с мъжки жакет, прилепнали по краката панталони до коляно и напудрена перука?

Ила се изправи и се върна в спалнята. Някъде по средата спря рязко.

— Ох.

Погледът й се беше спрял върху роклята, която Ариа беше проснала на голямата спалня. По-рано същия следобед тя беше преровила гардероба на Ила в търсене на подходящото облекло и изпадна в паника, че няма да намери нищо сред многобройните дрешки, туники и тибетски роби, които майка й обикновено носеше. Роклята беше тикната в дъното, все още в торбичката от магазина. Беше семпла и вталена, със съвсем фина бродерия по врата. Според Ариа това беше перфектният избор… но щом зърна лицето на майка си, вече не мислеше така.

Майка й седна до роклята и докосна копринената тъкан.

— Бях я забравила — каза тя с тих глас. — Облякох я на благотворителното събиране в „Холис“, когато Байрън най-после получи назначението. Беше в същата онази нощ, когато ти спа за пръв път у Алисън Дилорентис. Трябваше спешно да излезем да ти купим спален чувал, защото нямаше, помниш ли?

Ариа се отпусна в раираното кресло в ъгъла на стаята. Тя отлично си спомняше първото гостуване с преспиване у Али. Беше скоро след като Али се беше приближила до Ариа по време на един от благотворителните търгове в „Роузууд дей“ и я беше помолила за помощ при сортирането на луксозните предмети. В първия момент Ариа си помисли, че Али го е направила, защото се е хванала на бас. Само седмица по-рано Али беше накарала Челси Бледсоу да пробва някакъв нов парфюм, който беше открила. Оказа се, че „парфюмът“ всъщност е калната, пълна с курешки вода от изкуственото езеро с патици.

Ила залюля роклята в скута си.

— Предполагам, че знаеш за Байрън — че Мередит е… — Тя показа с ръце заоблен корем, имайки предвид бременността й.

Ариа прехапа устни и мълчаливо кимна, а сърцето й се сви болезнено. Ила за пръв път споменаваше състоянието на Мередит. През изминалия месец Ариа се беше опитвала да избягва всякакви асоциации с бременността, но беше глупаво от нейна страна да мисли, че темата може да бъде вечно избягвана.

Ила въздъхна и лицето й придоби напрегнато изражение.

— Така, може би е настъпил моментът да свържа тази рокля с други спомени. Време е да продължа да живея живота си. — Тя погледна Ариа. — Ами ти? Ти успя ли да продължиш?

Ариа повдигна вежди.

— След Байрън?

Ила отметна косата си през рамо.

— Не. Имам предвид твоя учител. Господин… Фиц.

Ариа притисна ръка към устата си.

— Ти си… знаела ?

Ила прокара пръст по страничния цип на роклята.

— Баща ти ми каза. — Тя се усмихна стеснително. — Господин Фиц отишъл в „Холис“. Байрън чул нещо за това, че са го помолили да напусне „Роузууд дей“… заради теб. — Тя отново погледна Ариа. — Ще ми се ти да ми беше казала за това.

Ариа погледна към голямата абстрактна картина в другия край на стаята, на която Ила беше нарисувала Ариа и Майк, носещи се в космоса. Не се беше обадила на Ила, защото тогава Ила не отговаряше на обажданията й.

Майка й сведе смутено поглед, сякаш също беше осъзнала това.

— Той не… не се възползва от теб, нали?

Ариа поклати шава, като криеше лице зад косата си.

— Не. Беше доста невинна връзка.

Тя си спомни няколкото пъти, които всъщност беше прекарала с Езра — натисканията в тоалетната в „Снукърс“, целувката в кабинета му, няколкото откраднати часове в апартамента му в стария „Холис“. Езра беше първият мъж, когото Ариа реши, че обича, и той като че ли също я обичаше. Когато й каза да го потърси след няколко години, Ариа беше решила, че той има предвид, че ще я чака. Но някой, който ще те чака, би ти се обаждал от време на време, нали? Тя се зачуди дали пък не е била твърде наивна.

Пое си дълбоко дъх.

— Може би не сме били един за друг. Може да съм срещнала някой друг.

— Наистина ли? — Ила се отпусна на леглото и започна да събува чорапите си. — Кой?

— Просто… някой — каза тихо Ариа. Тя не искаше да развали нещата. — Все още не съм сигурна, че се получава.

— Ами че това е страхотно! — Ила докосна Ариа толкова нежно, че очите на момичето се напълниха със сълзи. Двете най-после разговаряха, както преди. Може би всичко вече навлизаше в нормалното си русло.