Сара Шепард - Мис Порочна

— Колкото до другите авоари на госпожа Хейстингс — продължи господин Калоуей, отгръщайки следващата страница, — тя завещава по два милиона долара на всеки един от законните си внуци, както следва.

Смит и Джонатан се наведоха, напред. Спенсър зяпна от изненада. Два милиона долара ?

Господин Калоуей примижа при следващите думи.

— Два милиона долара на внука й Смитсън, два милиона долара на внука й Джонатан и два милиона долара на внучката й Мелиса. — Той направи пауза, поглеждайки за миг Спенсър. На лицето му се изписа странно изражение. — И… това е. Просто всички трябва да се подпишат тук.

— Ами… — започна Спенсър. Думата прозвуча неясно и всички се обърнаха към нея. — С-съжалявам — заекна тя, несъзнателно докосвайки косата си. — Мисля, че забравихте една внучка.

Господин Калоуей отвори уста и отново я затвори, също като някоя от златните рибки, които плуваха в басейнчето в задния двор на семейство Хейстингс. Госпожа Хейстингс се изправи рязко, повтаряйки рибешкото упражнение. Женевиев се прокашля, втренчила поглед в пръстена си с трикаратов изумруд. Чичо Даниел дишаше тежко през огромните си ноздри. Братовчедите на Спенсър и Мелиса се събраха около завещанието.

— Ето тук — каза тихо господин Калоуей и посочи страницата.

— Ъ-ъ-ъ, господин Калоуей? — отново се обади Спенсър. Тя местеше поглед от адвоката към родителите си и обратно. Накрая се засмя нервно. — Аз съм спомената в завещанието, нали?

С широко отворени очи Мелиса грабна завещанието от Смит и го подаде на Спенсър. Тя погледна в документа и сърцето й заблъска в гърдите като чук.

Да. Баба беше оставила по два милиона долара на Смитсън Пиерпонт Хейстингс, Джонатан Бернард Хейстингс и Мелиса Джоузефин Хейстингс. Името на Спенсър не се виждаше никъде.

— Какво става тук? — прошепна Спенсър.

Баща й рязко се изправи.

— Спенсър, по-добре ни изчакай в колата си.

— Какво? — изписука Спенсър, ужасена.

Баща й я хвана за ръката и я поведе извън стаята.

— Моля те — каза тихо той. — Изчакай ни там.

Спенсър не знаеше какво друго да прави, освен да се подчини. Баща й побърза да затръшне вратата и трясъкът отекна в тихия мраморен коридор. Известно време Спенсър се вслушваше в собственото си дишане, а след това, потискайки едно ридание, тя се врътна, хукна към колата си, запали я и я изкара от паркинга. Майната му на чакането. Искаше да избяга колкото се може по-надалеч от тази съдебна зала — от всичко, което се беше случило току-що.

Вторник вечерта Ариа седеше на табуретката в банята на майка си, сложила в скута си чантичката с гримове. Тя погледна към отражението на Ила в нейното огледало.

— О, Боже, не — избъбри тя, разширявайки очи при вида на оранжевите линии по бузите на Ила. — Сложила си твърде много, крем за потъмняване на кожата. От теб се очакваше да имаш приятен слънчев загар, а не да си опечена на слънце.

Майка й се намръщи и избърса бузите си със салфетка.

— Посред зима е! Кой идиот ще има слънчев загар точно сега?

— Нали искаше да изглеждаш точно така, както когато бяхме в Крит. Помниш ли как бяхме почернели на онзи круиз с лодка? И… — Ариа рязко се спря. Може би не трябваше да споменава Крит. Байрън също беше дошъл на това пътуване.

Но Ила не изглеждаше развълнувана.

— Слънчевият загар причинява меланома. — Тя докосна розовите ролки в косата си. — Тези кога ще ги махаме?

Ариа погледна към часовника си. Срещата на Ила със загадъчния любител на Ролинг Стоунс от Match.com на име — б-р-р-р — Волфганг, беше след петнайсет минути.

— Май сега е моментът. — Тя свали първата ролка. По гърба на Ила се плъзна къдрица от тъмната й коса. Ариа махна и останалите, разклати един флакон лак за коса „Рейв“ и бързо напръска главата на майка си. — Voila! 4 4 Ето, готово (фр.) — Б.пр.

Ила се облегна назад.

— Изглежда страхотно.

Прическите и гримирането не бяха стихията на Ариа, но приготвянето на Ила за голямата й среща не само беше забавно, но освен това двете прекараха повече време заедно за пръв път, откакто Ариа се беше върнала вкъщи. Нещо повече, гримирането на Ила беше успяло да отвлече мислите на Ариа от Ксавие. Тя беше обсебена от разговора им в галерията, опитваше се да определи дали е било някакво флиртуване или просто приятелски разговор. Художниците бяха толкова емоционални, трудно можеше да се разбере какво точно имат предвид. Въпреки това тя се надяваше, че той ще се обади. Ариа беше записала името и телефона си в регистъра на галерията, добавяйки звездичка пред него. Художниците преглеждаха регистрите, нали? Тя не можеше да спре да си представя първата им среща — срещата щеше да започне с нежно рисуване с пръст по тялото и да завърши с разхвърляна сесия на пода в студиото на Ксавие.