Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

— Това получаваш задето ми причини болка — каза тя, пърхайки с мигли.

— Обещавам да съм внимателен — отговори той сериозно, а ръката му се плъзна по хълбока и надолу по бедрото й.

Блеър пое дълбоко въздух и се опита да отпусне всеки мускул по тялото си. Но това не приличаше на нито една любовна сцена от всичките й любими филми. Тя не беше си представяла, че може да е толкова истинско и в същото време толкова странно.

Реалността е далеч от това, което виждаш по филмите, но поне трябва да е приятно.

Той я целуваше нежно, а тя сложи ръка на врата му и вдиша познатия аромат. Събрала смелост, тя посегна с другата ръка към колана му и започна да го разкопчава.

— Заяжда — каза и се изчерви пред възела от кожа и метал. Никога досега не се беше чувствала толкова некоординирана.

— Остави на мен — предложи Нейт. Той бързо разкопча колана, докато Блеър хвърли един поглед на стаята си и се загледа в един стар маслен портрет на баба си, като млада с кошница с розови листа. Внезапно се почувства твърде гола.

Погледът й се върна на Нейт, който смъкна панталоните си и ги изрита настрани. Дъното на карираните му червено-бели боксерки стърчеше като палатка.

Тя пое дълбоко въздух.

В този момент входната врата се отвори и затвори с трясък.

— Ехоо, има ли някой вкъщи? — разнесе се гласът на майка й.

И двамата с Нейт замръзнаха на място. Майката на Блеър и новото й гадже Сайръс бяха отишли на опера и не трябваше да се приберат поне още няколко часа.

— Блеър, скъпа? Тук ли си? Двамата със Сайръс искаме да ти кажем нещо вълнуващо!

— Блеър? — отекна гласа на Сайръс.

Блеър избута Нейт настрани и придърпа кувертюрата върху себе си.

— Какво ще правим? — попита той, като мушна ръката си под завивката и докосна стомаха й.

Опа, грешно движение, никога не пипай стомаха на момиче, ако не те е помолила преди това. Иначе я караш да се чувства дебела.

Блеър се отдръпна инстинктивно и стъпи на пода.

— Блеър? Може ли да вляза за минутка? Важно е! — чу се гласа на майка й точно пред вратата.

Уоу.

— Чакай! — викна Блеър и се шмугна в килера, където намъкна чифт къси панталони. — Обличай се — изсъска тя на Нейт. Свали с ритник обувките си и облече старата тениска на баща си, спомен от Йеил. Нейт обу панталоните си и закопча колана. Втори дубъл на секса — неуспешен.

— Готов ли си? — прошепна тя.

Нейт кимна с глава, безкрайно разочарован.

Блеър отвори вратата и завари майка си в коридора. На лицето й бе изписана голяма усмивка, а бузите й бяха зачервени от виното и вълнението.

— Забелязваш ли нещо различно? — запита тя и размаха лявата си ръка във въздуха. На четвъртия й пръст се мъдреше пръстен с огромен диамант в златен обков. Всъщност изглеждаше като традиционен годежен пръстен, само че беше четири пъти по-голям. Абе, беше смешен.

Блеър се блещеше в огромното нещо, подпряна на вратата на стаята си и усещаше дъха на Нейт зад ухото си, но никой от тях не продума.

— Сайръс ме помоли да се омъжа за него! Не е ли чудесно? — възкликна майка й.

Блеър не можеше да повярва на ушите си.

Сайръс Роуз беше оплешивяващ мъж на средна възраст със смешен щръкнал мустак, носеше златна гривна и раирани костюми с двойно закопчаване. Бяха се срещнали миналата пролет в „Сакс“, в отдела за козметика. Той търсел парфюм за майка си, а Елинор предложила да му помогне. Блеър си спомни как, когато се прибра, тя каза нещо от сорта „Дори му дадох телефонния си номер“, от което на Блеър й се обърнаха червата. И за да станат нещата още по-гадни, Сайръс се обади, и не спря да се обажда, докато сега, те щяха да се женят.

Тогава по коридора се зададе и Сайръс.

— К’во ще кажеш, Блеър? — намигна й той. Беше облечен в син костюм с двойно закопчаване и лъскави черни обувки, а лицето му беше червено. Коремът му стърчеше напред, а очите му бяха изцъклени като на риба-балон. Той потърка самодоволно дебелите си, космати, отрупани в злато ръце една в друга.

Нейният нов доведен баща. Стомахът й отново се обърна. Е, толкова за изгубването на девствеността й от момчето, което обичаше. Филмът на нейния живот започваше да прилича на трагедия, че даже и малко на абсурд.

Блеър сви устни и целуна лаконично майка си по бузата:

— Поздравления, мамо!

— Ей т’ва е сладурана — прогърмя Сайръс.

— Поздравления, г-жо Уолдорф — каза и Нейт, като заобиколи Блеър.

Той се почувства доста странно в центъра на толкова интимен семеен момент. Не можеше ли Блеър да каже на майка си да изчака до сутринта и тогава да говорят?