Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

Дан преглътна голямо парче от банана си и посегна към чашата с вода. Божичко, колко красива беше тя!

— Е, предполагам, че си пълен отличник и вече си подал документи за Харвард предварително или нещо от сорта? — попита тя и посегна към едно отчупено парче от захарна пръчка, след което го сложи в устата си.

— Нищо такова, искам да кажа, че още нямам представа. Искам да отида някъде, където има добра програма по академично писане, но още не знам къде. Нашият съветник по въпросите за колежа ми даде огромен списък, а и имам всички каталози, но още не съм сигурен какво ще правя — отвърна той.

— Аз също, но най-вероятно в най-скоро време ще посетя „Браун“, където е и брат ми. Искаш ли да дойдеш с мен?

Дан търсеше в дълбоките й като кладенец очи отговор на въпроса дали тя изпитва същата страст към него, както той към нея. Дали когато предложи „Искаш ли да дойдеш?“, имаше предвид: „Хайде да прекараме уикенда заедно, да се държим за ръце, да се гледаме в очите и да се целуваме с часове?“, или пък „Хайде да отидем заедно, понеже е забавно и удобно да имаш приятел под ръка в такъв момент?“. И все пак не можеше да й откаже. За него нямаше значение дали е казала „Браун“ или Обществения колеж на тъпанарите, тя го канеше да отиде с нея и неговият отговор беше „да“. Той би отишъл навсякъде с нея.

— „Браун“ — каза Дан все едно го обмисляше. — Предполага се, че имат добра програма за писане.

— Ами тогава ела с мен — каза тя прокарвайки пръсти през русата си коса.

О, ще отиде. Разбира се, че ще отиде. Дан сгърчи рамене.

— Ще говоря с баща си за това — каза той в опит да звучи безразличен. Не искаше Серена да разбере, че вътрешно подскача и се върти като малко весело кученце. Боеше се, че ще я изплаши.

— Окей, хайде да си ги сменим, готов ли си? — каза тя и побутна купичката си към него.

Всеки опита от мелбата на другия. Когато вкусовите им качества се събудиха, те инстинктивно изплезиха езици. Ментата и кафето не си отиваха особено, а Дан се надяваше, че това не е някакъв знак.

Серена си взе купичката обратно и хапна за последно, а Дан постави лъжичката си на масата след още няколко загребвания.

— Уоу, печелиш — каза той, като се облегна назад и стисна стомаха си.

Купичката й беше почти наполовина пълна, но Серена също остави лъжичката си и разкопча най-горното копче на дънките си.

— Мисля, че сме уморени — каза тя през смях.

— Искаш ли да тръгваме? — осмели се да попита Дан, като стисна пръстите си и на краката, и на ръцете толкова силно, че те посиняха.

— С удоволствие — отговори Серена.

В събота вечер 16-та улица беше тиха. Те вървяха на запад към Сентръл парк. Като стигнаха до Мадисън, спряха пред витрините на „Барнис“ да погледат. Там все още имаше хора зад гишетата с козметика, които се подготвяха за пиковия час в събота сутрин.

— Не зная какво бих правила без „Барнис“ — въздъхна Серена все едно този магазин й беше спасил живота.

Дан бе влизал само веднъж в така известния магазин. Беше се пуснал по течението и купи безумно скъп смокинг на известен дизайнер с кредитната карта на баща си, като си представяше как танцува със Серена на някое шикозно парти. Но после реалността го върна на земята, та той мразеше такива партита и допреди няколко дни не вярваше, че Серена ще намери общ език с него. Така че върна смокинга.

Сега Дан си спомни този момент и се усмихна. Серена определено намираше думи да общува с него. Тя току-що го беше поканила да прекарат уикенда заедно. Двамата май се влюбваха, можеше и да отидат в един и същ колеж, а защо не и да прекарат остатъка от живота си заедно.

Внимателно, Дан, това твое въображение пак се развихря.

На Пето авеню, на ъгъла на парка, те завиха към центъра и покрай хотел „Пиер“, където в десети клас се бяха срещнали на танци. Дан си спомни как я беше наблюдавал. Тогава тя беше облечена в зелена рокля без презрамки, която караше косата й да блести, седеше на масата с приятелите си и се забавляваше. Той си мечтаеше да се познават, защото вече беше влюбен в нея.

Минаха покрай зъболекаря на Серена и онази стара къща, позната на всички като Фрик, сега превърната в музей. На Дан му се прииска да разбие вратата и да целуне Серена на едно от прекрасните старинни легла на горния етаж. Искаше му се с нея да живеят вътре, като бежанци в рая.

Те продължаваха да вървят по 72-ра улица покрай жилището на Блеър Уолдорф и Серена вдигна поглед. Тя познаваше Блеър от първи клас и беше ходила в апартамента на семейство Уолдорф стотици пъти, но вече не беше добре дошла там.