Лора Лей - Да целунеш звяра

— Само в мечтите ти — тя изрече ироничните думи през здраво стиснатите си зъби.

Тогава Кейн се изсмя. Звукът беше нисък и галещ вече възбудените й нерви. Той се приближаваше към нея. Шера нямаше намерение да бяга. Ако го направеше, той само щеше да я последва. Ако я последваше, само щеше да разбере колко отчаяно й се иска да запази разстоянието помежду им възможно най-голямо.

— Нямаш представа, бейби. Искаш ли да ти кажа няколко от тях?

Мъжът спря пред нея, а широките му гърди бяха на не повече от инч от бюста й. Шера опита да поддържа дишането си бавно и равномерно, но беше наясно с факта, че се е провалила. Както го знаеше и той. Главата му се сведе, докато наблюдаваше как гърдите й се надигат по-високо, преди да повдигне мигли и да погледне порочно към нея.

— Не — младата жена поклати глава и опита да се извърне. Не искаше да слуша за неговите мечти. Изкушението от докосването му бе твърде голямо.

— Любимата ми… — той пренебрегна отказа й, като махна с ръка, кокалчетата на пръстите му докоснаха леко рамото й — … е тази, в която ти си просната в скута ми, а задничето ти става яркочервено, задето ме дразниш от толкова дълго време. А ти се гърчиш и умоляваш за пениса ми всеки път, когато шляпна тези закръглени малки бузи. Ще бъда повече от щастлив да го изиграя заради теб — предложи Кейн в проява на вежливост.

Шера би трябвало да се почувства възмутена. Вместо това се взираше в него шокирано, борейки се срещу стягането на седалището си при мисълта за ръцете му, спускащи се върху него по този начин. О, да, можеше да си го представи добре. Твърде добре.

— Това е напълно справедливо, Кейн — изсумтя тя с най-голямото достойнство, което успя да събере сред съкрушителния копнеж, препускащ вътре в нея. — Можеш просто да се наслаждаваш на малките си извращения сам. Господ е дал на хората ръка и пет пръста поради тази причина, нали знаеш.

— Хмм, знам. И знам също, колко точно са подходящи тези пръсти за моето любимо малко котенце. Ела тук, писано, нека ти покажа — опасен и предупредителен, гласът му беше като наркотик, вливащ се в тялото й, въпреки острата ярост, която Шера можеше да види в погледа му.

Вагината й се заля с кремообразна влага. Шера усещаше как се просмуква от влага, а нежните й гънки стават хлъзгави от гъстата есенция. Не й бе лесно да задържи контрола. Не и когато езикът й буквално пулсираше да сподели болката си с Кейн, а вагината й се свиваше в съгласие. Проклет да е. Тя не се нуждаеше от това точно сега.

Щеше да си получи заслуженото, ако наистина му дадеше това, за което продължаваше да я предизвиква. Силното действие на хормона щеше да бъде подобаващо наказание за месеците на възбуда, през които Кейн я бе накарал да премине.

— Кейн, Шера, без спорове днес — Калън я спаси от това да изплъзне унищожителното отмъщение от внезапно изпразненото си съзнание, когато влезе в кухнята, следван от съпругата си и останалата част от основния Прайд. — Да се захващаме за работа и да видим дали можем да открием нещо съществено този път.

Последните няколко събрания бяха толкова безрезултатни, че бяха истинска подигравка за неговата решителност да осигури на Породите място в обществото. Не като отделен вид, а като човешки същества, достойни за съществуване. Това изглежда беше текущият дебат, който се водеше във вътрешните кръгове на повече от един държавен орган.

— Добре, какво имаме? — попита Калън, когато всички седнаха. — Шера, получи ли онези оценки?

— Всичко — тя побутна един от документите към брат си. — „Фарсайд“ извършват отлична строителна работа. Проучих всеки ъгъл и те изглежда са най-добрият избор.

— Не съм съгласен — Кейн не направи нещо повече, отколкото Шера бе очаквала, докато също заемаше мястото си. Той не беше съгласен с нищо, което бе предложила досега. — Това ще наложи присъствието на прекалено много непознати хора в имението по едно и също време и ще ни изложи на риск, от който не се нуждаем. Това ги прави повече от ненадеждни, превръща ги в опасност.

Шера стисна зъби за няколко дълги секунди, преди да се обърне към него с ръмжене.

— „Фарсайд Кънстръкшън“ е една от най-уважаваните строителни фирми в страната. Техните сгради имат много високи оценки за качество, не наемат подизпълнители и със сигурност работата им е отлична от началото до края. Оценката ти, че са ненадеждни, може да се счита за клевета, Кейн — сопна се Шера яростно.

Той отново стана труден. По някаква причина, Кейн смяташе, че е негово задължение да превърне живота й в по-голям ад, отколкото вече беше. При това положение, тя щеше да изгуби всяко подобие на контрол и в крайна сметка щеше да му издере очите, минути преди да се опита да го чука до полуда.