Лора Лей - Да целунеш звяра

Бързо извръщайки се от него, младата жена се престори на равнодушна, като остави папките на масата и ги подготви за останалата част от Прайда.

— Кейн, започваш да ме дразниш — каза му хладно, без да се обръща назад. — Малките остроумни забележки ми лазят по нервите. Продължавай в същия дух и ще ти покажа нагледно, как се бие една котка.

Кейн изсумтя. Звукът беше изпълнен със сарказъм.

— Бъди мила, Шера, или ще насъскам нашия малък ангел срещу теб. Тя ще те ухапе, помниш ли?

Каси бе изръмжала към нея предишния ден, когато Шера се озъби на Кейн заради нещо, което бе казал. Малкото момиченце беше поразително защитнически настроено към него.

Шера погледна назад към него, докато поклащаше глава състрадателно. Бедната Каси. Тя беше научила тези лоши навици от него.

— Обещахме да я държим далеч от теб — каза младата жена. Явно Кейн не оказваше добро влияние на детето. — Ще я превърнеш в едно малко чудовище, ако продължаваш да я глезиш така, както са разглезили и теб.

Мъжът се усмихна самодоволно.

— Не искам ти и Меринъс да я превърнете в някаква малка кукла — възрази той. — Нека детето да бъде дете, по дяволите. Тя не е имала много възможности да бъде такова, през последните две години.

Това беше вярно. От докладите на Даш Синклер бе видно, че малкото момиченце бе преживяло кошмара на постоянни атаки и отчаяни бягства, докато майка му се е опитвала да му осигури безопасност. Каси беше първото известно дете Вълча порода, което не бе заченато в епруветка, и цената за главата й бе астрономическа. Но това не означаваше, че Кейн трябва да я превърне от невероятно сладко дете в някаква малка мъжкарана.

— Тя е малко момиченце, а не побойник — обърна се към него Шера намръщено. — Кейн, вчера ти я накара да се бие в калта. Не е редно да го правиш по това време на годината.

Той се усмихна. Едно бавно преднамерено извиване на устните, а сините му очи бяха изпълнени с веселие.

— Знам. По дяволите, това момиче има добър мерник, нали? А и не беше толкова студено, беше горещо като в ада и тя се забавляваше. Това е всичко, което се иска.

Кейн и Каси бяха покрити с кал от главата до петите. В този момент Шера бе пристъпила през вратата, мъмрейки Кейн за мръсотията, когато една струйка мокра пръст я изпръска отстрани по главата. Малкият ангел, известен като Каси Колдър, я беше информирал доста яростно, че е вълк, а Шера е котка, и ако не се държи мило с Кейн, ще получи ухапване.

— При скоростта, с която се развива, ще трябва да сложа и двама ви на каишка — каза му Шера разпалено. — Престани да я окуражаваш. Тя е само дете.

За секунда изражението му премина от самодоволно веселие в напрегната, мрачна сексуалност.

— Каишка, а? — гласът на Кейн стана грапав като кадифе, погледът му се спусна към гърдите й, надигащи се под памучната тениска, с която бе облечена. Шера можеше да почувства как зърната й се втвърдяват. — Може ли да включим и белезници? Имам няколко, нали знаеш?

Между бедрата й избухна топлина. Проклет да е и той, и подигравките му. Само подклаждаше възбудата й, правейки борбата й много по-трудна. И Кейн щеше да настоява, за да влоши нещата още повече. Можеше ли денят да стане „по-хубав“, запита се тя саркастично.

— Само ако ти си този в тях — сряза го Шера в отговор, опитвайки се да прогони представата за Кейн, прикован към нейното легло, изтегнат под нея, докато тя се спуска върху твърдата дължина на ерекцията му. Видението беше прекалено съблазнително, за да го допусне за дълго.

За съжаление, хапливите й думи имаха малък ефект върху Кейн. Обидите й рядко я задоволяваха толкова, колкото блясъкът на раздразнение в тези тъмни очи. Но не й харесваше ароматът на горещ, възбуден мъж.

Шера можеше да подуши страстта му, като връхлитането на внезапна буря, блъскаща сетивата й. Очите му блестяха, изражението му бе потъмняло от възбуда. Ако сведеше поглед по-ниско, бе сигурна, че издутината на дънките му ще наподобява много дебел стоманен прът, жадуващ за освобождение.

— Това може да се уреди — измърмори Кейн любезно, като пристъпи по-близо, а едрото му тяло се движеше с плавна грация и мъжка сила. — Моята стая или твоята?

Шера щеше да стигне до оргазъм само от силното напрежение стаено в гласа му. Усети как вагината й се навлажнява от соковете й, почувства мъчителна болка в зърната под плата на тениската си и й се прииска да изсъска от ярост. Защо животът не можеше да бъде по-приятен за нея, дори и само за една година, запита се тя потиснато. Какво бе сторила, за да заслужи това?