Лора Лей - Белегът на Мегън

— Аз не съм от онези, които само пишат глоби за паркиране, шефе — провлече тя. — Независимо от опитите ти да ме направиш такава. Следите от гуми в дерето са, в най-добрия случай, от двадесет и четири часа. Каквото и да се е случило тук, е свършило вече.

Поне се надяваше.

Мегън активира дисплея на предното стъкло, следейки за признаци на живот в дерето. Сега не можеше да се довери на сетивата си, те бяха залети от яростта и болката, които струяха от автомобила пред нея. Но имаше чувството, че наистина не е сама.

— Дисплеят показва, че в дерето няма признаци на живот. Ще отида на първоначален оглед, докато ви чакам. — Проклятието му беше приглушено, но безсилието — не. Ланс знаеше за проблемите, които беше имала по време на обучението в Полицейската академия, точно както знаеше, че това е причината тя да се върне вкъщи, вместо да приеме някое от предложенията, които беше получила от по-големите градове.

— Действай изключително предпазливо, Мегън — предупреди я той. — Не ми харесва предчувствието ми за това.

Нито на нея.

Младата жена излезе от автомобила и сведе глава при тишината в дерето. Сякаш всичкият живот беше напуснал района. Обикновено той щеше да бъде изпълнен с шепота на птичи крила, малки животни и насекоми, борещи се за храна и оцеляване. Това дере беше едно от малкото места, които успяваха да задържат влага в малките пещери, издълбани от водата. Трябваше да има живот тук.

Но имаше само смърт.

Странна, ужасяваща миризма изпълваше въздуха. Мирисът на смърт се обви около нея, гъст и изпълнен със заплаха в късната следобедна тишина. Мегън почувства как напрежението се сгъсти, и това не беше само нейното напрежение.

— Ланс, тук вони. — Тя чу собствения си глас да трепери, докато се взираше в джипа, блестящ под парещото слънце.

Гърдите й се стегнаха, когато съзря две тела през силно затъмненото, почти разбито стъкло.

— По дяволите, Мегън, махай се от там — изсъска Ланс, а гласът му беше натежал от ужас.

Тръпки пробягаха по скалпа й, по раменете и стегнаха мускулите й, докато отблъскваше усещанията и се опитваше да разбере по-добре онова, което беше там. Извади електрошоковия си пистолет Уондър 4 4 Електрошоково оръжие, или електрошок — несмъртоносно оръжие, което използва електричество за обезвреждане на жертвата. Използва се от органите на реда, военните служби, и за самоотбрана. — Б.пр. от кобура на бедрото си и го стисна уверено. Сетивата й бушуваха и изпращаха адреналин, който препускаше из тялото й, докато вървеше към автомобила.

Проклятие, искаше й се да има истинско оръжие, вместо Уондъра, използван при патрулиране. Той само забавяше престъпника, вместо да го рани. Най-голямото му предимство беше широкият обхват, а един от недостатъците му беше невъзможността да се предскаже ефекта му в дадена ситуация.

— Автомобилът е осеян с дупки от куршуми. Имаме най-малко двама мъртви — заговори тя в микрофона, предавайки информацията, която откри в контролния център.

Прозорците на джипа бяха пробити от куршуми. Гумите бяха разкъсани от тях, скалите, издигащи се отстрани на дерето бяха ожулени от изстрелите. Миризмата на смърт обгръщаше мястото, а горещината и касапницата вътре в автомобила накара вътрешностите й да се свият, докато наблюдаваше сцената.

— Определено двама мъртви — докладва Мегън, като отстъпи назад. — Господи, Ланс, майките им не биха моли да ги идентифицират. — Куршумите бяха разкъсали горната част на труповете и значителна част от лицата.

— Мегън, връщай се в Райдъра веднага! — нареди Ланс, гласът му беше остър като стомана.

Младата жена усети как косъмчетата на тила й настръхват, когато по гръбнака й пробягаха тръпки. Обръщайки се бавно, тя присви очи към високите стени на дерето. Адреналинът нахлу в тялото й и сетивата й започнаха да се бунтуват. Някой я наблюдаваше.

— Инфрачервените лъчи не показват признаци на живот… — размишляваше тя на глас. Някак си нещо беше причинило смущение в показанията на системата, защото Мегън знаеше, че някой или нещо е там.

Усещаше очи да я гледат, към нея течеше злоба.

Пръстът й се стегна на спусъка на оръжието, когато усети засилването на опасността. Къде? Откъде идваше? Усещаше, че я наблюдават, следят всяко нейно движение, и все пак сензорите в автомобила не показваха признаци на живот.

— Връщам се обратно — съгласи се тя. — Нещо се е объркало на Райдъра, Ланс. Провери го. Не показва признаци на живот…