Лора Лей - Белегът на Мегън

Тогава Мегън наклони глава, очите й се присвиха от липсата на емоция или чувство, която идваше от докосването на отпечатъците. Те бяха спокойни, съсредоточени. Сякаш този, който ги беше оставил, докато е вървял надолу към дерето, не познаваше страх, нито гняв, никаква емоция.

— Контрол, тръгвам да проуча — съобщи тя, като се изправи на крака и се върна обратно в автомобила си. — Има доказателства, че някой е следвал превозното средство пеша. Може да е нашият изчезнал турист от Втори район.

— Мястото е на мили разстояние, Фийлдс — посочи Лени. — Хубава двудневна екскурзия.

— Да, но кой, по дяволите, може да е сигурен, като наоколо има толкова глупаци — въздъхна Мегън, затвори вратата и закопча отново колана си. — Ще проверя, преди да се прибера вкъщи. Фийлдс: край.

Запали двигателя на автомобила с едно завъртане на ключа и се отправи надолу по стръмния, разоран от милионите порои, които го бяха заливали през вековете, път.

Маневрирайки бавно, младата жена държеше очите си присвити, оглеждайки за следи от автомобила или туриста. Широкото дере се разделяше на няколко по-малки ръкава, някои от които водеха към скрити пещери, наводнявани лесно по време на дъждовния сезон, а други лъкатушеха дълбоко в земята, преди постепенно да се стеснят в края си.

Това дере беше по-дълбоко от повечето други и стръмните му стени спокойно стигаха от три до пет метра над пясъчната основа. Скални камари и дълбоки кратери бяха изсечени в стените — доказателство за невероятната сила на водата, издълбала път в скалите. В средата на всичко това следите от гуми продължаваха, като се губеха зад един стръмен завой.

Мегън наблюдаваше завоя, докато го приближаваше бавно. Усещаше едно нарастващо чувство на опасност, докато се движеше напред, сякаш тук нещо не беше наред. Слънцето изглеждаше прекалено ярко, топлината, излъчваща се от капака на Райдъра, беше прекалено силна.

Внезапно всичките й сетива се изостриха. Застана нащрек от изпълнилото я чувство за надвиснала заплаха.

Вземайки завоя, Мегън спря бавно, взирайки се в черния джип, стоящ безмълвно под златните лъчи на слънцето.

Проклятие. Не бе очаквала точно това.

Автомобилът, макар и не толкова пригоден за пустинни условия като нейния, определено беше конструиран за офроуд маневриране. Тежките, прорязващи земята гуми бяха направени така, че лесно да го придвижват през кална или песъчлива почва. Поне когато не бяха гладки като тези.

Мегън огледа стените на дерето, а очите й се присвиха срещу слънцето, докато включваше защитата на Райдъра. Бученето и вибрациите на протекторите на гумите, плъзгащи се на място, заедно с активирането на бронирания щит бяха с еднакъв ритъм с ускореното биене на сърцето й.

Смърт. Сега я усещаше.

— Фийлдс, забелязахме активирането на защитата на автомобила ти. В беда ли си? — гласът на Лени внезапно бе станал тревожен.

— Не, Контрол. Все още не — отговори жената, докато проверяваше пистолета си. Тя сложи допълнителен пълнител с патрони в жилетката си и освободи колана на седалката. — Открих автомобила. Изглежда изоставен, всичките гуми са спукани, прозорците са разбити. Отивам по-близо, за да погледна.

Мегън пое дълбоко дъх, борейки се да блокира остатъците от ужас, пулсиращи из дерето. Смърт. Гърдите й се стегнаха и белите дробове я заболяха, докато се принуждаваше да вкара въздух в тях, опитвайки се да преодолее чистата мъка, която я завладяваше.

Провалих се… Мегън трепна от внезапната, случайна емоция, която се понесе към нея. Не беше нейна мисъл, нито неин провал, но усети как пронизва душата й.

Именно поради тази причина тя се скри в пустинята. Заради това проклятие, тя не беше човек, с когото да се работи спокойно, или в екип.

Заради това, което почувства сега, тя знаеше, че никога няма да може да върши работата, за която винаги беше мечтала. Способностите на емпат разсейваха вниманието й и я теглеха толкова дълбоко в блатото от емоции, които течаха от другите, че концентрацията и контролът й започваха да се рушат.

Мегън вдиша дълбоко, решена да отблъсне болката и яростта на чуждите емоции, като се опита да намери причината за съществуването им.

— Недей, Фийлдс — гласът на братовчед й, шериф Ланс Джейкъбс, дойде от приемника. — Излез от това дере и чакай подкрепление. Всички хеликоптери са извън обсег и не са в състояние да помогнат. Тръгвам веднага заедно с Крауфорд.

Мегън изсумтя. Можеше да чуе решителността в гласа му.