Лора Лей: Сделката на Барак

— Ако имаше поне капка чест, щеше да кажеш на баща ми за информацията, която си открил, и да я унищожиш — изкрещя му тя, треперейки от страх и непознатата нужда, която се пораждаше в тялото й всеки път, щом се доближеше до нея. — Щеше да те е грижа за мен и за приятелството, което се породи между…

— Приятелство? — Той скочи на крака с такава бързина и проява на сила, че я накара да отстъпи от него, едновременно изплашена и развълнувана. — Наистина ли вярваш, че искам от теб само една такава нетрайна връзка? Мислиш ли, че бих си губил времето и енергията за нещо толкова ненужно? Нямам нужда от приятели, жено. Имам нужда от половинка. Когато целуна задника ти, ще бъде буквално, не метафорично.

Мери усети как лицето й се зачервява от гнева, който започваше да изпуска от контрол. Бушуващите емоции, които той винаги предизвикваше в нея, сега започнаха да излизат на повърхността.

— Тогава се чифтосай с някой от твоя вид — озъби му се тя. — Ако искаш да знаеш, аз нямам желание да имам за половинка вид, различен от моя собствен.

Той изсумтя отвратено.

— Нима мислиш, че съм глупак? — попита той, приближавайки се към нея, докато мощното му тяло потръпваше, подготвяйки се за всяко движение, което би могла да предприеме, докато той идваше към нея.

Мери започна да отстъпва назад, треперейки вътрешно, докато той се пристъпваше бавно към нея.

— Да, такъв си — заяви тя, останала без дъх. — Ако смяташ, че можеш да ме принудиш в подобна връзка, значи си глупак.

— Да те принудя? — попита той меко, присвивайки очи, докато тя можеше да почувства кръвта да кипи във вените й.

Проклет да е, проклета да е и тя. Какво караше тялото й да реагира по този начин на агресията му? За нещастие този път нямаше къде да избяга. А тялото й бе всичко друго, но не и склонно да бяга. Вагината й бе влажна и готова да му позволи да направи каквото пожелае с нея.

— Как по друг начин би го нарекъл? — попита тя, опирайки гръб в стената, докато дробовете й водеха отчаяна борба да поемат глътка въздух, докато говореше.

— Мога да помириша аромата на сладките сокове, стичащи се от вагината ти — изръмжа ниско той, спирайки на дъх разстояние от гърдите й. — Ти си влажна и копнееща за мен, Мери, както си била винаги.

Мери вдиша дълбоко. Тялото й отново потръпна, но не от страх. Вълнение, горещо и изпълнено с нетърпение, преминаваше през нея. Вагината й се присвиваше от нужда, гърдите й трепереха, а зърната им бяха по-твърди от всякога.

— Породите имат очевидна липса на тактичност — обвини го тя въпреки горещината между бедрата й.

— А вие, чистокръвните дебютантки, мислите, че сте прекалено чисти и ценни дори да обмислите да бъдете докоснати от нещо, което е смятано за животно — изръмжа й тихо той. — Това, което е грешно, лейди Мери, е мнението ти, че малката ти сладка вагина е прекалено чиста и безценна, за да бъде обладана от един Койот.

Коленете на Мери се разтрепериха, когато утробата й се стегна в сластна конвулсия. Тя едва успя да сдържи възбудения си стон, но имаше чувството, че той е повече от наясно с реакцията й.

— Това се случва само при чифтосване — напомни му тя останала без дъх. — Койотите не се чифтосват. — Бе правила проучване за сексуалността на Породите. Те бяха известни с това, че имаха големи дебели пениси, които обаче не бяха прекалено дълги. Старата поговорка „колкото по-дебел, толкова по-добре“ прелетя през съзнанието й, карайки я да се изчерви от неудобство и възбуда.

— Може да не се чифтосам с теб, но ще те притежавам — каза й той ядосано, навеждайки се към нея, а погледът му бе пленил нейния, докато притискаше гърди към нейните.

Мери поклати немощно глава.

— Никога! — Опита се да звучи обидена, но гласът й бе прекалено слаб, много далеч от тона, който би искала да използва.

Тя бе по-силна от това, уверяваше се сама, докато очите й се разширяваха, а устните й се разтвориха, за да си поеме дъх, когато видя, че той навежда глава към нея. Наум тя си повтаряше, че една целувка няма да направи нещата по-зле, отколкото бяха. Бе мечтала за целувката му. От месеци се нуждаеше от тази целувка. По дяволите, бе спряла да се самозалъгва преди седмици; искаше да го чука, докато той не започне да вие от удоволствие.

— Това е лудост — прошепна тя, отпускайки ръце на гърдите му.

В мига, в който дланите й усетиха горещата сила под материята на ризата му, тя бе изгубена. Той бе толкова твърд, опасен и вълнуващ. Нима не се бе задушавала от ограниченията, които бе поставил баща й? Няма ли една Порода Койот, която е известна с това, че не се обвързва истински, да бъде идеалната половинка за жена, копнееща за независимост? Чувствен и порочен, див и силно сексуален, той можеше да разпали желанието й, и все пак щеше да му липсва чувството за притежание, което притежаваха мъжете с чиста кръв.