Лора Лей: Сделката на Барак

— Да, Дерек също — сви рамене Пам. — Видя ми се доста приятен за безмилостна Порода. Смятам, че мога да се преборя с него. — Тя се ухили безочливо, макар и с нотка на съжаление.

Мери не каза нищо. Бе мислила, че с Барак бяха станали добри приятели през последните няколко месеца. Не бе очаквала той да я измами по този начин. Чувстваше се предадена, бясна, че е възнамерявал да я изнудва по този начин.

— Значи сте съгласни с плана на братовчедка си? — попита тя.

— Съгласни — кимнаха и двете момичета.

— Идеално. Значи утре. Ще ги накараме да се гърчат, щом вече няма да имат оръжието, с което да ни държат в ръцете си. Може би тогава ще видят, че не сме толкова слаби, колкото смятат.

Самодоволство изпълни цялото й същество. Щеше да му покаже, че не е толкова лесна за побеждаване, колкото е смятал той. Да я спечели? Сякаш е награда, нещо, което да получи като разменна монета. Новите закони за чифтосването на хора и Породи бяха нелепи. Макар някои да бяха по-добри от други. Светът понякога бе побъркано място. Но това не бе проблем, който тя можеше да поправи. Трябваше да се концентрира върху Барак, колкото й да й бе омразна тази мисъл. Проклет да е. Не трябваше да прави така.

Не трябваше да се опитва да я принуди да стори това, което щеше да му даде доброволно. И все пак, точно това се бе опитал да стори. Тя игнорира нуждата, която разкъсваше тялото й с алчните си усещания. Докосването му я караше да гори, а няколкото нежни целувки, които бяха разменили, й бяха дали надежда.

Надежда, която той бе унищожил с един ненужно жестока постъпка.

Беше преебана. Метафорично, помисли си Мери, и много скоро буквално. Пам и Лиса бяха изведени от стаята от другите двама агенти на Отдела и сега тя бе изправена пред водача им, най-безмилостната мъжка Порода, ако се съдеше по смръщеното му, тъмно изражение.

Този поглед би трябвало да я изплаши. Вместо това накара кръвта да заври в тялото й, ехтейки в стегнатите, свиващи се мускули на вагината й. Тя чувстваше гърдите си подути и чувствителни и знаеше, че зърната й са втвърдени под плата на блузата й, потръпващи от нужда. Той можеше да запали страстта й както нищо и никой друг не биха могли. Караше я да копнее за докосването му, за вкуса му.

Той се бе отпуснал назад в големия кожен стол, който някога бе на дядо й, а кестенявите му вежди се бяха присвили над проблясващите му сребристо сиви очи. Единият му крак бе подпрян на отвореното долно чекмедже на бюрото, а в ръцете си държеше снимки и документи, които можеха напълно да унищожат баща й. Доказателства, че прапрадядо й и прадядо й са били част от ужасната организация, наречена Съветът по генетика.

— Планът ти всъщност беше изключителен — заяви Барак с хладно възхищение. — Поздравявам те за това. — Гласът му изпрати тръпка на нужда по цялото й тяло. Как, за бога, щеше да го отхвърли, докато всичко, което искаше, бе да го изчука.

Мери въздъхна, усещайки как твърдите й зърна се трият в плата на блузата й. Тя не мислеше, че е възможно да се възбуди повече от това.

— Поздравите са удачни само при плановете, които са имали успех.

Устните му, порочни и все пак жестоки, се извиха одобрително. Тя се зачуди какво ще е усещането на тези устни — дали ще са твърди и алчни срещу нейните, или нежни, внимателно контролирани целувки като предишните, които си бяха разменяли.

— Щеше да успееш. За нещастие не си се сетила за възможността, че мога да изпратя хора, които да те наблюдават. Да подценяваш врага си е фатална слабост, лейди Мери.

Мери изпъна рамене и го погледна ледено. Бяха се провалили. Причината бе без значение. И тя може да бъде силно привлечена от него, но проклета да бъде, нямаше да му позволи да смята, че я е победил.

— Връзката с мен толкова ли те отвращава? — попита я най-накрая той, и макар гласът му да бе леко колеблив, нещо проблясваше в тези негови сребристи очи, което малко я ужасяваше.

— Намирам изнудването на отвратително — заяви му тя. — Нямам желание да бъда нечия награда, Барак. Наясно си с това.

Тя си спомни за крехкото приятелство, което мислеше, че се е зародило помежду им, и й се искаше да изкрещи срещу арогантността му. Предположението му, че може да прави каквото си поиска, я изкарваше извън нерви. А арогантността му я караше да иска да види какво ще се случи, ако се изправи срещу него. Физически и психически.

— Това би било по-добре от унижението на един публичен търг — каза той, а в тона му се долови гневна нотка. — Нима мислиш, че аз съм единственият, който знае как точно семейството ти е станало толкова заможно? Имаш дяволски късмет, че аз открих истината, а не някой, който с радост би разбил семейството ти.