Сара Шепард - Издирва се

— Липсваше ми — каза тихо Ноъл.

Ариа се осмели да вдигне глава към него.

— И ти ми липсваше.

Ноъл се надигна от стола си ужасно бавно и седна до нея.

— Смея да отбележа, че ти си най-красивото и интересно момиче, което някога съм срещал. Винаги съм смятал така, още от седми клас.

— Голям си лъжец — поусмихна се Ариа.

— Никога не бих излъгал за нещо такова — рече твърдо Ноъл.

След това се наведе към нея и я целуна.

Андрю Кембъл взе Спенсър от болницата със своя мини купър и я откара у дома. По новините даваха отново репортажа, че полицията не може да открие никакви следи от тялото на Али в отломките.

Спенсър притисна чело в прозореца и затвори очи.

Андрю сви в алеята пред дома й и спря.

— Добре ли си?

На пръв поглед улицата изглеждаше бляскава и живописна, всички къщи бяха големи и впечатляващи, всички дворове бяха оградени и добре поддържани, всички автомобилни алеи бяха павирани с каменни плочи или тухли. Но щом Спенсър се взреше отблизо, веднага се забелязваха несъвършенствата. След смъртта на Джена къщата на семейство Кавана беше винаги тъмна, а на поляната пред нея беше забита табела с надпис „ПРОДАВА СЕ“. Големият дъб, на който някога се намираше дървесната къщичка на Тоби, сега беше просто един голям гниещ пън. Канавката, в която беше открито тялото на Джена, беше запълнена с гъста, черна кал. На завоя към къщата им все още се издигаше олтарът в нейна памет и се беше разраснал дотолкова, че навлизаше в част от съседната алея и двор. От другата страна олтарът на Али беше разрушен. Спенсър нямаше представа какво са направили с всичките снимки, плюшени играчки и свещи — те бяха изчезнали за една нощ. Вече никой не искаше да си спомня Алисън Дилорентис. Тя вече не беше невинната, красива любимка на Роузууд.

Спенсър се загледа в голямата викторианска къща в края на задънената улица. Ти си Спенсър, нали , беше я попитала Али в деня, когато тя се беше промъкнала в задния й двор, за да открадне знаменцето за „Капсулата на времето“. Спенсър си беше помислила, че Али само се преструва, че не я познава… но в действителност тя наистина нямаше никаква представа. Кортни трябваше по най-бързия начин да научи всичко за живота на Али.

Спенсър погледна и изгорелия хамбар в задния двор на нейната къща, завинаги съсипан от пожара, който Али беше запалила. Опитах се да ви изгоря. Опитах се да ви вкарам в ареста. И ето сега сме тук . В нощта, когато Али изчезна, двете със Спенсър се бяха скарали жестоко и Али изхвърча от хамбара, най-вероятно за да отиде на среща с Иън. Истинската Али, онази, чийто живот беше отнет, я очакваше.

Видях две руси глави в гората , беше казал Иън на Спенсър, когато двамата се видяха на задната веранда на къщата й, ден преди началото на процеса му. Спенсър също ги беше видяла. В началото си мислеше, че може да е Иън или дори Джейсън, или Били, но накрая се оказаха двете близначки. Естествено, истинската Али знаеше кога ямата е щяла да бъде запълнена с бетон — сигурно беше чула родителите си да говорят за това предишния уикенд, когато бяха отишли да я вземат от клиниката. Знаеше и колко е дълбок изкопът и колко силно трябва да блъсне сестра си, за да я убие. След като е извършила ужасното деяние, тя може би си е мислела да се прибере у дома и да се самоубие. Само че не го направила.

Спенсър продължаваше да сънува кошмари за онези последни часове в Поконос, преди къщата да избухне в пламъци. В един момент Али и Емили се бореха край вратата. В следващия къщата се превърна в огнена топка… и Али изчезна. Дали не е била в съседната стая по време на експлозията? Дали, без да усетят, не бяха прегазили тялото й, докато се опитваха да избягат? Спенсър беше видяла разни ексцентрици по телевизията, които твърдяха, че Али е още жива.

— Това е напълно възможно — каза някакъв белокос мъж на Лари Кинг в шоуто му предишната седмица. — Родителите Дилорентис изчезнаха . Очевидно са намерили дъщеря си и са избягали в някоя друга държава.

Но Спенсър не го вярваше. Али беше изчезнала заедно с къщата, трупа на Иън и ужасяващото й писмо. Finis. Finito . Край. Спенсър се обърна към Андрю и въздъхна тежко.

— Толкова ми е… тъжно. — Тя махна с ръка към улицата си. — Някога ми харесваше да живея тук. Мислех си, че е перфектна. А сега всичко е… съсипано. Свързвам я само с ужасни спомени.

— Ще си създадем нови спомени, за да забравим старите — увери я Андрю. Но Спенсър не беше съвсем сигурна, че ще успее да го постигне.