Сара Шепард - Издирва се

Да ви звучи познато, дами?

Но не се тревожете. Тази кратка приказка все пак може да има хепи енд за мен. Погрижих се сестра ми да си получи заслуженото. А сега ще се погрижа и за вас.

Опитах се да ви изгоря. Опитах се да ви подлудя. Опитах се да ви вкарам в ареста. Дори през последната седмица ви въртях на малкия си пръст — изненадка! Метнах се на врата на гаджето на Ариа. Пратих на горката Хана фалшиви билети за онова модно ревю. Накарах Ем да повярва, че двете имаме бъдеще. Мляс! А, Спенсър… Имам една изненада за теб. Огледай се внимателно. Под носа ти е!

Май трябва да благодаря на Кортни за спретнатото й дневниче. То помогна много на мен и на Мона. Благодарение на него стигнахме дотук. Завесата ще се вдигне всеки момент, кучки, и шоуто ще започне. Пригответе се да се изправите пред своя създател. Няма да чакате още дълго.

Целувки!

Известно време никоя от тях не каза нищо. Ариа прочете писмото няколко пъти, преди да осъзнае какво точно пише вътре. Тя залитна назад и се блъсна в бюрото.

— Али ли е написала това? Нашата Али?

— Тя не е нашата Али — отвърна Спенсър с гробовен глас. — Това е… истинската Али. Нашата Али е била… Кортни. Момичето, което познавахме, е мъртво.

— Не! — възкликна Емили със задавен глас. — Не е възможно! Не го вярвам.

Внезапно от другата страна на вратата се дочу кискане. Всички се обърнаха натам. Кожата на Ариа настръхна.

— Али? — извика Спенсър.

Никакъв отговор.

Ариа бръкна в джоба си и извади телефона, но на екрана му все още беше изписано съобщението, че няма обхват. В тази стая нямаше и стационарен телефон. Дори и да отвореха прозореца и да започнеха да викат, къщата беше толкова уединена, че едва ли някой щеше да ги чуе.

Очите на Ариа се насълзиха от лютивия дим, който започна да изпълва стаята. Внезапно в стаята замириса на нещо друго. Ариа вдигна глава и вдъхна дълбоко. Емили, Хана и Спенсър се ококориха. Всички едновременно се досетиха какво е това. В този момент Ариа видя белия пушек, който навлизаше през решетката на отдушника.

— О, Господи! — прошепна тя и го посочи с пръст. — Нещо гори!

Ариа се втурна към вратата и натисна дръжката. Обърна се бързо към тях с напрегнато лице. Нямаше нужда да казва каквото и да било — те вече знаеха. Вратата беше заключена.

Бяха попаднали в капан.

Стаята бързо започна да се пълни с черен дим. Температурата бавно, но сигурно се повишаваше. Емили се опита да отвори прозореца, но той не помръдна. Помисли си дали да не разбие стъклото, но се сети, че спалнята е в задната част на къщата, която се намираше над стръмен склон. Ако скочеха, щяха да си счупят краката, ако не и по-лошо.

В другия край на стаята Спенсър, Ариа и Хана блъскаха с всичка сила вратата, опитвайки се да я разбият. Но тя не поддаде и те се отпуснаха задъхани на леглото.

— Ще умрем — прошепна Хана. — Али се опитва да ни убие.

— Не, тя… — започна Емили. Канеше се да каже, че Али няма да го направи — Али не би могла . Били беше написал онази бележка, представяйки се за Али. Ако не беше той, значи е била Мелиса. Тя се беше промъкнала при тях и им се присмиваше всеки път, когато се досетеха за нещо. Мелиса беше убила сестрата на Али. Мелиса беше запалила пожара. Ако не е била Мелиса — или Били — то тогава е бил някой друг.

Само не Али. В никакъв случай.

Пушекът стана толкова гъст, че вече беше трудно да се вижда. Хана се преви на две и се закашля, а Ариа глухо проплака. Спенсър свали покривката на леглото и я напъха в отвора под вратата, както ги бяха учили по противопожарна защита в седми клас, за да попречи на дима да нахлува в стаята.

— Сигурно разполагаме само с няколко минути, преди пожарът да стигне до вратата — каза тя на останалите. — Трябва бързо да измислим нещо.

Емили хукна към вратата и се блъсна с всичка сила в нея. Изведнъж чу тих плач. Замръзна. Всички започнаха да се ослушват, защото също го бяха чули. Али? — помисли си Емили.

Но хлипанията се чуваха съвсем наблизо. След това се разнесоха удари. Отново плач. Приглушен вик. Емили се обърна към килера.

— Вътре има някой!

Спенсър се спусна натам и натисна дръжката. Отвътре се разнесе силна миризма на разложено. На Емили й се догади и тя покри лице с долната част на блузата си.

— Боже Господи! — извика Спенсър. Емили също наведе поглед и изпищя по-силно от всякога. Върху пода на почти празния килер лежеше разложен труп. Краката му бяха облегнати на стената под странен ъгъл, а главата беше повдигната върху кутия от маратонки „Адидас“. Кожата му имаше пергаментно жълт цвят, а на мястото на скулите се забелязваше ужасяваща восъчна субстанция. Кожата и мускулите около устата бяха изгнили и се беше оформила тясна дупка. Красивата златисторуса коса приличаше на перука, а върху челото му се гърчеха личинки.