Сара Шепард: Издирва се

Докато специалистите продължаваха да се дърлят, Спенсър се приближи до прозореца и проследи с поглед сестра си, която изкарваше колата на заден ход от алеята. Устата й беше изкривена в обезпокояваща усмивка, от която по гърба на Спенсър полазиха тръпки.

По някаква причина Мелиса изглеждаше… облекчена .

Ариа Монтгомъри и приятелят й Ноъл Кан вървяха притиснати един към друг от паркинга на „Роузууд дей“ към входа на училището. Щом влязоха вътре, те бяха посрещнати от полъх топъл въздух, но когато Ариа забеляза изложението до салона, кръвта й замръзна. На дълга маса до входа беше просната голяма снимка на Джена Кавана.

Порцелановата й кожа сияеше. Върху естествено червените й устни се забелязваше намек от усмивка. Тя носеше големи кръгли слънчеви очила „Гучи“, които прикриваха увредените й очи. „Ще ни липсваш, Джена“ , гласеше големият надпис със златисти букви над образа й. До него бяха подредени по-малки снимки, цветя, спомени и други дарове. Някой дори беше оставил кутия цигари „Марлборо лайтс“ на масата, въпреки че Джена не беше от онези момичета, които пушеха.

Ариа тихо изохка. Тя беше чула, че училището може да направи олтар на Джена, но нещо в него й се струваше твърде… долнопробно.

— Мамка му — прошепна Ноъл. — Не трябваше да влизаме оттук.

Очите на Ариа се напълниха със сълзи. В един момент Джена беше жива — Ариа я беше видяла на купона в къщата на Ноъл да се смее с Мая Сен Жермен. И сякаш в следващата минута… не, онова, което се беше случило след това, беше твърде ужасно дори да си мисли за него. Ариа знаеше, че трябва да почувства облекчение поне от това, че убиецът на Джена е заловен, че убийството на Али е разгадано и заплашителните бележки от А. спряха, но стореното не можеше да бъде поправено — едно невинно момиче беше мъртво.

Ариа не можеше да не се замисли дали тя и приятелките й не са могли да направят нещо, за да попречат на смъртта на Джена. Докато Били-или-А. се свързваше с тях, той беше изпратил на Емили снимка на Джена и Али като много по-малки. След това бе накарал Емили да отиде до къщата на Джена, когато тя и Джейсън Дилорентис се караха. Очевидно им намекваше коя ще бъде следващата му жертва. Освен това наскоро Джена се беше появила на моравата на Ариа, изглеждайки така, сякаш иска да й каже нещо. Когато Ариа я повика, тя пребледня и бързо се отдалечи. Дали не предусещаше, че Били ще я нарани? Не трябваше ли Ариа да се досети, че нещо не е наред?

Едно момиче от долните класове постави червена роза върху олтара. Ариа затвори очи. Тя нямаше нужда от ново напомняне за онова, което беше сторил Били. Тази сутрин беше гледала репортаж по телевизията за полароидните снимки, които им беше направил в края на седми клас, на събирането в хамбара на Спенсър. Трудно й беше да повярва, че се е намирал толкова близо до тях. Докато дъвчеше закуската си, не спираше да мисли за онази нощ, опитвайки се да си спомни нови подробности. Беше ли чула странни звуци откъм вратата, или подозрително дишане до прозореца? Беше ли усетила нечий гневен поглед през стъклото? Но не можеше да си спомни нищо.

Ариа се облегна на стената в дъното на фоайето. Няколко момчета се бяха скупчили около един айфон и се заливаха от смях при звуците от пускане на вода в тоалетна, които се разнасяха от него. Шон Ейкърд и Кирстен Кълън сравняваха отговорите си от домашното по тригонометрия. Дженифър Тачър и Дженингс Силвър се натискаха край олтара на Джена. Бедрото й се удари в масата и събори една малка снимка с блестяща златиста рамка.

Ариа усети как гърдите я пристягат. Тя прекоси фоайето и изправи снимката. Дженифър и Дженингс се разделиха с виновни изражения на лицата.

— Проявете поне малко уважение — сопна им се Ариа.

Ноъл я докосна по ръката.

— Да вървим — каза нежно той. — Да се махаме оттук.

Той я поведе по коридора, по-далеч от фоайето. Учениците се бяха струпали покрай шкафчетата си, закачаха палтата си и вадеха учебниците. В далечния ъгъл „Шарк тоунс“, училищната акапелна група, репетираше своята версия на „I Heard It Through The Grapevine“ за скорошния концерт. Майк, братът на Ариа, и Мейсън Байърс се блъскаха един-друг край фонтаните.

Тя се приближи до шкафчето си и завъртя шайбата за набиране на кода.

— Като че ли никой не помни какво се е случило — промърмори тя.

— Може би това е начинът им да го преглътнат — предположи Ноъл. Той постави ръката си върху нейната. — Хайде да направим нещо, което да те разсее.