Сара Шепард - Издирва се

— Аз сънувах същото! — извика Хана. Те се спогледаха смутено.

Спенсър дотича до вратата, замаяна и объркана.

— Къде е Али? — извикаха останалите в един глас.

— Не знам — отвърна Спенсър с отсъстващ глас и се огледа. — Мислех си… Не знам.

До този момент полароидните снимки вече бяха събрани от земята и прибрани на сигурно място в джоба. Но фотоапаратът се включи случайно, светкавицата проблесна. Появи се нова снимка.

Щрак.

Бръм.

Момичетата погледнаха към прозореца, стреснати и уплашени като сърни. Имаше ли някой там? Али? А може би бяха Мелиса или Иън. Все пак те си бяха тръгнали съвсем скоро.

Момичетата стояха неподвижно. Минаха две секунди. Пет. Десет. Цареше пълна тишина. Сигурно е бил вятърът, решиха те. Или някоя клонка е одраскала стъклото, издавайки същия дразнещ звук като стърженето на тебешир върху черна дъска.

— Мисля, че искам да се прибера у дома — каза Емили на приятелките си.

Момичетата си тръгнаха заедно от хамбара — раздразнени, смутени, разтърсени. Али ги беше зарязала. С приятелството им беше свършено. Те прекосиха двора на Спенсър, без въобще да предполагат какви ужасни неща ги очакват. Лицето до прозореца също беше изчезнало, беше поело след Али надолу по пътеката. Началото беше поставено. Онова, което трябваше да се случи, се случваше.

Само след няколко часа Али щеше да е мъртва.

Спенсър Хейстингс разтърка подпухналите си от съня очи и пусна една филийка в то етера. Кухнята ухаеше на прясно сварено кафе, сладки и препарат за миене на съдове с мирис на лимон. Двата лабрадудъла, Руфъс и Биатрис, се мотаеха в краката й и махаха с опашки.

Малкият телевизор с плосък екран в ъгъла предаваше новините. Една репортерка, облечена със синьо сако „Бърбъри барн“ стоеше до началника на роузуудската полиция и някакъв сивокос мъж с черно сако. Надписът на дъното на екрана гласеше „Роузуудските убийства“.

— Клиентът ми беше несправедливо обвинен — обяви мъжът с костюма. Това беше общественият защитник на Уилям „Били“ Форд, който говореше за пръв път пред пресата след ареста на Били. — Той е напълно невинен. Бил е натопен.

— Да, бе! — изсъска Спенсър. Докато си наливаше кафе в чашата, ръката й трепереше. За нея нямаше никакво съмнение, че преди четири години Били е убил най-добрата й приятелка Алисън Дилорентис. А сега беше убил Джена Кавана, сляпото момиче от випуска на Спенсър, както и може би Иън Томас — бившето гадже на Мелиса, тайната любов на Али и набеден за неин убиец. В колата на Били полицаите бяха намерили окървавената тениска на Иън и сега търсеха трупа му, въпреки че нямаха никакви улики.

По улицата, на която живееше Спенсър, избръмча камионът за събиране на отпадъците. Секунда по-късно същият звук се разнесе и от високоговорителя на телевизора. Спенсър отиде в хола и дръпна пердетата на предния прозорец. И, естествено, забеляза новинарския бус, паркиран на завоя. Операторът се въртеше и насочваше камерата от човек на човек, а друг мъж, който държеше гигантски микрофон на дълга стойка, го навеждаше срещу силния вятър. През прозореца Спенсър можеше да види устата на репортерката, а гласът й се чуваше пред говорителите на телевизора.

Задният двор на семейство Кавана, намиращ се от другата страна на улицата, беше обграден с жълта полицейска лента. След убийството на Джена на алеята пред къщата непрекъснато стоеше паркирана полицейска кола. Кучето-водач на Джена, яка немска овчарка, надничаше през прозореца на всекидневната. През последните две седмици беше стояло денонощно там, сякаш търпеливо чакаше Джена да се върне.

Полицията беше открила отпуснатото й, безжизнено тяло в канавката зад къщата. Според полицейския доклад родителите на Джена се прибрали в събота вечер в празната къща. Господин и госпожа Кавана чули неспирния неистов лай от задния двор. Кучето-водач на Джена било завързано за дърво… но нея я нямало. След като развързали кучето, то хукнало право към ямата, която била изкопана няколко дни по-рано от водопроводчиците, за да поправят спукана тръба. Но в ямата открили не само новата тръба — като че ли убиецът е искал Джена да бъде открита.

Анонимно обаждане отвело полицията до Били Форд. Ченгетата го обвиниха и за убийството на Алисън Дилорентис. В това имаше смисъл — Били беше участвал в строителната бригада, която работеше по белведера 1 1 Декоративна градинска постройка — Б.ред. в задния двор на семейство Дилорентис през същия уикенд, когато Али изчезна. Тя се беше оплакала от похотливите погледи, които работниците й бяха хвърляли. Тогава Спенсър реши, че Али просто се хвали. Сега вече знаеше какво се беше случило в действителност. Тостерът щракна и Спенсър се върна в кухнята. Новините вече се предаваха от студиото, където на дълго бюро седеше тъмнокоса водеща с големи халки на ушите.