Сара Шепард - Издирва се

От коридора се разнесе познатото потракване на токчета по махагоновия под. Сестрата на Спенсър, Мелиса, връхлетя в стаята, плуваща в облак „Мис Диор“. Беше облякла бледосиня плетена рокля на „Кейт Спейд“ и носеше сиви боти с ниски токчета, а тъмнорусата й коса беше прибрана назад със сива лента за глава. Под мишница стискаше сребристо тефтерче, а зад ухото си беше пъхнала химикал.

— Здрасти, мамо! — извика жизнерадостно тя, целувайки майка си по челото. След това погледна преценяващо Спенсър и сви устни. — Здрасти, Спенс — поздрави я хладно тя.

Спенсър се свлече в най-близкия стол. Любвеобилното сестринско чувство, което двете със сестра й бяха изпитали в нощта, когато Джена беше убита, продължи точно двайсет и четири часа. После нещата се върнаха в старото русло: Мелиса обвиняваше Спенсър за това, че е съсипала семейството им и използваше всеки удобен момент, за да й го покаже. Тя веднага пое всички домашни ангажименти, подмазвайки се, както винаги, на майка си.

Мелиса извади тефтерчето изпод мишницата си.

— Отивам до „Фреш фийлдс“ да напазарувам. Искаш ли нещо специално? — Тя говореше на госпожа Хейстингс на висок глас, сякаш майка й беше деветдесетгодишна и глуха.

— О, не знам — отвърна навъсено госпожа Хейстингс. Тя се втренчи в разперените си длани, сякаш в тях се криеше някаква велика мъдрост. — Всъщност, няма особено значение, нали? Ядем храната, след това вече я няма и ние отново огладняваме. — Тя се изправи, въздъхна шумно и се затътри към спалнята си на горния етаж.

Мелиса сви устни и удари с тефтерчето по бедрото си. Погледна Спенсър с присвити очи. Изражението на лицето й крещеше: „Виж какво направи!“.

Спенсър зарея поглед през прозорците, гледащи към задния двор. По задната пътечка блестеше тънък слой синкав лед. От обгорелите дървета висяха остри ледени шушулки. Старият хамбар на семейството представляваше просто купчина черно дърво и пепел, съсипан от пожара. На основата на вятърната мелница все още стоеше надписът „ЛЪЖКИНЯ“.

Очите на Спенсър се напълниха със сълзи. Всеки път, когато погледнеше към задния двор, тя се бореше с желанието да хукне нагоре по стълбите, да затръшне вратата и да се свие под леглото. Преди да разкрие връзката на баща си, нещата между Спенсър и родителите й се развиваха отлично. Сега тя се чувстваше така, както когато за пръв път опита домашно приготвен сладолед-капучино от сладоледаджийницата в Холис — след първото близване просто не можа да се спре и го изяде целия. След като беше опитала вкуса на истинското, любящо семейство, тя просто не можеше отново да свикне да бъде пренебрегвана.

Телевизорът продължи да бърбори, на екрана се появи снимка на Али. Мелиса се спря за миг и се заслуша, докато репортерката преразказваше хронологията на убийството.

Спенсър прехапа устна. Двете с Мелиса не бяха обсъждали факта, че Али е тяхна полусестра. След като тя вече знаеше, че са роднини, това променяше всичко. От доста време Спенсър всъщност я беше ненавиждала — Али контролираше всяко нейно движение, научаваше всяка нейна тайна. Но това вече нямаше значение. Спенсър просто искаше да се върне назад във времето и да спаси Али от Били в онази ужасна нощ.

Предаването превключи към студиото, където няколко специалисти седяха около висока маса и обсъждаха съдбата на Били.

— Вече на никого не може да се вярва — възкликна една жена с маслинова кожа, облечена с черешово червен костюм. — Нито едно дете не е в безопасност.

— Не, чакайте малко. — Чернокож мъж с брадичка, оформена на катинарче, размаха ръце, за да ги спре. — Може би трябва да дадем шанс на господин Форд. Всеки е невинен до доказване на противното, нали?

Мелиса грабна черната си кожена чанта от кухненския плот.

— Не разбирам защо си губят времето в обсъждане на това — кисело промърмори тя. — Той трябва да гние в ада.

Спенсър погледна неспокойно сестра си. Това беше другото странно нещо, което се беше случило в дома на семейство Хейстингс — Мелиса недвусмислено, почти фанатично вярваше, че Били е убиецът. Всеки път, когато в новините изказваха съмнения във вината му, тя се ядосваше.

— Той ще отиде в затвора — рече убедено Спенсър. — Всички го знаят.

— Добре. — Мелиса се обърна, грабна ключовете за мерцедеса от керамичната купа до телефона, закопча карираното си яке „Марк Джейкъбс“, което си беше купила предишната седмица от „Сакс“ — очевидно разпадането на семейството й не я беше разстроило дотам, че да спре да пазарува — и затръшна входната врата зад гърба си.