Даринда Джоунс - Третият гроб отсреща

— Добра идея — приветствах го аз с вдигнати палци. Напрежение, друг път.

— Никой вече не цени истинския талант. — Той ме изпрати до горе. — Ще поспиш ли малко? — попита през вратата, която притворих помежду ни, като го оставих на стълбите.

— Не, ако успея да се удържа. — Поне малко ми беше помогнал. Бях прекарала още един час, без да заспя.

Веднага след като затворих вратата и се запътих към кафеварката, той я отвори и измърмори:

— Заключи се. — После затвори отново.

Потътрих се обратно и заключих вратата на скромния си дом, а само миг по-късно чух стържещ звук в ключалката. Или може би отново бях заспала права. Но след като Рейес не се появи, за да ми предизвика разтърсващ земята оргазъм, най-вероятно не бях.

Куки влетя, подмина ме и тръгна право към кафеварката.

— Говори ли с Гарет?

Аз я последвах.

— Да. Май в апартамента ми имаше клоун тази сутрин.

— Толкова ли е зле пижамата ми? — попита тя и взе да оглежда пижамата, с която още беше облечена. — Е, какво каза той?

— Не — примигнах аз срещу нея. — Мъртъв клоун.

— О. Починал?

— Да.

— Той отиде ли си? — попита тя и се огледа притеснено.

— Да. Премина.

— Добре, това обяснява забележката ти. Помислих си, че се правиш на интересна.

Много ми се доспа от пътуването. Май наистина ми трябваше доза адреналин.

— Хей, нали щеше да си легнеш пак.

— Легнах си, но все за сладкишчета си фантазирах. Сладкишчета от мъжки пол де. И като стана дума — рече тя и отпи яка глътка кафе, — Гарет гол ли беше?

— Защо пък да е бил гол? — попитах аз, като се опитвах да изглеждам намръщена, за да прикрия кикота, който се надигаше у мен.

— Само се чудех дали спи гол.

— Нямам представа дали спи гол. Едва ли би отворил вратата в този вид.

Тя кимна замислено.

— Това е добър довод. Ох, мамка му, трябва да събудя Амбър за училище.

— Добре, аз ще взема душ. Още мириша на кафе. Трябва да намина и до „Супер Дог“ по някое време днес. Напомни ми. — Тръгнах към банята.

— Дадено. О… — каза Куки и спря на вратата — забравих да ти кажа, че взех кутия кафе от офиса.

Аз спрях и й хвърлих най-суровия си поглед, изпълнен с изумление и разочарование.

— Откраднала си кутия кафе от офиса?

— Взех назаем кутия кафе от офиса. Ще купя ново от следващата си заплата.

— Не мога да повярвам.

— Чарли…

— Шегувам се, не се притеснявай — казах и махнах с ръка. — Да не би аз да го плащам?

Тя почти беше излязла, но отново се спря.

— Какво?

— Кафето. Не плащам за него.

— Откъде го вземаш?

— Отмъквам го от склада на татко.

Тя на свой ред ме стрелна с поглед, изпълнен с изненада и неодобрение, най-вече неодобрение, а аз вдигнах ръце в жест „таймаут“.

— Хайде сега, голяма работа. Решавала съм му случаите години наред. Най-малкото, което може да направи в замяна, е да ми осигурява по чаша кафе от време на време.

Баща ми беше детектив в полицейското управление на Албукърки и аз му помагах в работата от петгодишна. Някак много по-лесно е да разкриеш престъпление, като попиташ жертвата кой го е извършил. Когато татко се пенсионира, продължих да правя това за чичо Боб, също детектив в управлението.

— Крадеш кафето от баща си?

— Да.

— Аз пия крадено кафе?

— Всеки божи ден. Помниш ли онази сутрин, преди около месец, когато ни беше свършило кафето и дойде онзи въоръжен тип да се опита да ме убие, а Рейес се материализира от нищото и прекъсна гръбначния му мозък с огромния меч, който държи под мантията си, чичо Боб дойде с всички онези ченгета, а татко взе да разпитва за прекъснатия гръбнак?

След дълга пауза тя отвърна:

— Смътно. — Тонът й преливаше от сарказъм.

— Да не повярваш, но имах нужда от чаша кафе след почти смъртоносното изживяване, а нашето беше свършило, така че взех една кутия от склада на татко.

— Чарли — изшептя Куки, като се оглеждаше, сякаш някой ни слушаше, — не можеш просто така да крадеш кафе от баща си.

— Куки, точно сега бих продала душата си за мока с мляко.

Тя кимна с разбиране.

— Много добре разбирам защо си го направила тогава, но не можеш да продължаваш.

— О, значи ти можеш да крадеш, но не и аз.

— Не съм крала. Взех назаем.

— Добре, щом това ти помага да спиш спокойно, Бони . Поздрави Клайд от мен.

Тя въздъхна тежко и си тръгна отново. Точно преди да затворя вратата на банята, се провикнах:

— Между другото, той отвори вратата без риза.

Тя ахна задъхано и промълви:

— Благодаря ти.