Никълъс Спаркс: Най-дългото пътуване

София не проумя съвсем речта на Сандърс. Озърна се и й се стори, че и другите недоумяват. Докато адвокатът на Айра говореше, мнозина изпращаха съобщения по телефоните си или разлистваха каталога.

Последва кратка тишина. Беловласият джентълмен обсъди шепнешком нещо със Сандърс и се върна на подиума. Сложи си отново очилата и прочисти гърло.

— Както знаете, търгът е разделен на части. Първата е днес. Все още не сме определили броя на следващите, нито кога ще се проведат, защото всичко несъмнено зависи от това какво ще се случи днес. Знам, че вече очаквате с нетърпение параметрите на търга. — Всички в залата се приведоха съсредоточено напред. — Те също са определени от клиента ни. Споразумението, сключено с него, съдържа доста необичайни… изисквания, включително по отношение на реда, по който ще се продават картините. Съгласно инструкциите, които получихте предварително, ще ви предоставим трийсет минути да обсъдите реда с клиентите си. Напомням ви, че списъкът с картини, които със сигурност ще се предлагат днес, започва от трийсет и четвърта и продължава до деветдесет и шеста страница в каталога. Репродукции на картините са изложени на стените. Освен това редът, по който ще се продават платната, ще бъде изписан на екрана.

Хората наставаха от местата си, стиснали телефоните. Други наведоха глави и зашушукаха. Люк прошепна в ухото на София:

— Никой тук ли не е знаел кои картини ще се продават първо? Ами ако искат картина, която ще се продава чак към края? Ще висят тук часове наред.

— За такава златна възможност сигурно са готови да чакат до края на дните си.

Той посочи триножниците край стените.

— Коя искаш ти? Защото в портфейла ми има неколкостотин долара. Пикасо? Джаксън Полък? Уорхол?

— Мечти!

— Мислиш ли, че ще ги продадат на предполагаемата цена?

— Нямам представа, но съм сигурна, че организаторите на търга ще се погрижат.

— Няколко от тези картини струват колкото двайсет ферми като моята.

— Знам.

— Това е лудост!

— Може би — призна тя.

Той се озърна.

— Питам се какво ли би казал Айра за това?

София си спомни стареца в болницата и писмото, в което изкуството не се споменаваше изобщо.

— Чудя се дали нямаше да му е все едно.

Когато почивката изтече и всички заеха отново местата си, водещият търга се качи на подиума. Двамата червенокоси мъже внимателно поставиха покрита картина върху триножника. София очакваше по лицата наоколо да се изпише интерес, но само малцина изглеждаха заинтригувани. Повечето присъстващи продължаваха да пишат съобщения по телефоните си. Знаеше, че първата творба на нашумял художник — Де Кунинг — ще бъде представена втора, а картина на Джаспър Джоунс ще се продава шеста. Художниците на другите картини не й бяха известни.

— Първа се продава картината на страница четирийсет и четвърта в каталога. По настояване на господин Левинсън репродукция на творбата не бе представена. Платното е нарисувано с маслени бои и е наречено „Портрет на Рут“ не от художника, а от господин Левинсън. Рут, както вече знаете, е съпругата на Айра Левинсън.

София и Люк впиха очи в триножника, когато белокосият джентълмен посегна да го открие. Картината се появи и на екрана зад него. Дори за неопитното око на София стана ясно, че е нарисувана от дете.

— Художникът е американец, Даниъл Маккалъм, роден през 1953 година и починал през 1986. Точната дата на създаването на картината е неизвестна. Предполага се, че е нарисувана между 1965 и 1967. Айра Левинсън ни уведоми, че творецът е бивш ученик на Рут. Вдовицата на Маккалъм му подарила картината през 2002 година.

София се изправи да я види по-добре. Дори отдалеч личеше, че е творба на аматьор, но след като бе прочела писмото, тя се запита как ли е изглеждала Рут. Въпреки грубите щрихи Рут изглеждаше красива, с благо изражение, което й напомни Айра.

— За художника се знае малко — продължи водещият. — Не е известно да има други творби. Онези, които не са разгледали картината вчера, да заповядат да я видят отблизо. Наддаването започва след пет минути.

Никой не помръдна. В залата се надигна гълчава. Повечето присъстващи разговаряха, някои едва прикривайки нетърпението, с което очакваха следващата картина, когато щеше да започне истинският търг.

Петте минути изминаха бавно. Мъжът на подиума не показваше изненада. Преглеждаше листовете пред него, безразличен като всички останали. Дори по лицето на Люк се четеше равнодушие, което я учуди, защото и той бе чул писмото на Айра.