Сара Шепард: Опарени

Погледът й се насочи към колата. На пътническата седалка се виждаше отпуснатото тяло на девойка. Очите й бяха затворени и тя лежеше неподвижно. Имаше чиста кожа, високи скули и дълги мигли. Устните й бяха красиви, със сърцевидна форма, а на брадичката имаше малка бенка.

— Коя е тя? — попита предпазливо Спенсър. Хана не беше споменала, че не е сама.

— Казва се Мадисън — отвърна Хана и отмахна с ръка мокрото листо, залепено от вятъра на бузата й. Налагаше се да вика заради дъжда, който плющеше силно, почти като градушка. — Запознахме се тази вечер; това е нейната кола. Тя изпи доста и аз й предложих да я закарам до тях. Мисля, че живее някъде наблизо — даваше ми инструкциите на парче, изглеждаше наистина отнесена. Някоя от вас познава ли я?

Момичетата поклатиха отрицателно глави. Ариа се намръщи.

— А къде се запозна с нея?

Хана наведе поглед.

— В „Кабана“. — В гласа й се усещаше смущение. — Един бар на Саут стрийт.

Останалите се спогледаха изненадано. Хана не беше от хората, които отказваха да изпият някой и друг коктейл на партитата, ала не беше и от онези, които обичаха да ходят сами на бар. Но пък всички те имаха нужда да изпуснат парата. Не само че предишната година бяха тормозени от двама преследвачи с псевдонима „А“ — първо Мона Вандерваал, най-добрата приятелка на Хана, а след това и истинската Алисън Дилорентис — а и трябваше да пазят тайната за случилото се през пролетната ваканция. Всички смятаха, че Истинската Али е загинала при пожара в Поконос, но тя се беше появила в Ямайка с намерението веднъж завинаги да се отърве от тях. Момичетата се бяха изправили срещу нея на покривната тераса в хотела и когато Али се хвърли към Хана, Ариа излезе напред и я отблъсна. Когато изтичаха долу на плажа, тялото й беше изчезнало. Оттогава споменът за случилото се не ги напускаше.

Хана дръпна рязко пасажерската врата.

— Използвах телефона й, за да повикам линейка — скоро ще е тук. Трябва да ми помогнете да я преместя на мястото на шофьора.

Емили отстъпи назад и повдигна вежди.

— Чакай малко, какво ?

— Хана, не можем да постъпим така — каза едновременно с нея Спенсър.

Очите на Хана проблеснаха.

— Вижте какво, не съм виновна аз! Не съм пияна, но цяла вечер висях над една чаша с питие. Ако остана тук и призная, че съм шофирала, със сигурност ще ме арестуват. Кражбата и катастрофата ми се разминаха веднъж, но втори път ченгетата няма да ме пуснат. — Миналата година тя се беше напила, бе открадна колата на бившето си гадже Шон Ейкърд и я беше блъснала в едно дърво. Господин Ейкърд реши да не повдига обвинения, а на Хана й се наложи да положи няколко часа обществено полезен труд. — Може да ме вкарат в затвора — продължи тя. — Не осъзнавате ли какво ще причини това? Кампанията на баща ми ще бъде съсипана още преди да е започнала. — През есента бащата на Хана щеше да се кандидатира за сенатор и предизборните му клипове вече бяха започнали да се въртят по телевизията. — Не мога отново да го подведа.

Дъждът не спираше да се излива върху тях. Спенсър се изкашля смутено. Ариа прехапа устни и отмести поглед към неподвижното момиче. Емили пристъпи от крак на крак.

— Ами ако наистина е ранена? Ако преместването й само влоши нещата?

— А след това какво ще направим? — додаде Ариа. — Просто… ще я изоставим ? Това ми се струва твърде… нередно .

Хана ги гледаше невярващо. После стисна зъби и се обърна към момичето.

— Та нали няма да я оставим да лежи тук дни наред? А и според мен изобщо не е ранена — струва ми се, че е припаднала от пиенето. Но ако не искате да ми помогнете, сама ще го направя.

Тя отиде до колата, хвана момичето под мишниците и се опита да я повдигне. Тялото се килна тромаво настрани, като тежка торба с брашно, но не помръдна от мястото си. Пъшкайки, Хана намести краката си и стъпила здраво на земята, отново повдигна момичето нагоре. После започна да го издърпва през централната конзола към мястото на шофьора.

— Не така — обади се Емили, пристъпвайки напред. — Трябва да обездвижим врата й, в случай, че има някакви гръбначни наранявания. Нужни са ни одеяло или кърпа, нещо, с което да го завържем.

Хана пусна момичето обратно на седалката, обърна се и погледна към задната част на комбито. На пода беше захвърлена хавлиена кърпа. Тя я грабна, нави я на руло и я омота като шал около шията на момичето. Погледът й се отклони за миг към небето. Луната се появи за кратко иззад облаците и освети пътя; гората като че ли оживя. Дърветата се клатеха като бесни на вятъра. Когато самотна светкавица озари небето в бяло, и четирите можеха да се закълнат, че са мярнали движение край коритото на потока. Навярно някакво животно.