Сара Шепард - Потрес

Тя изкара съобщението на екрана си и останалите се скупчиха около нея.

„Смяташ ли, че новите ти приятели от университета ще те приемат в своя гурме клуб, ако познаваха афинитета ти към убийствата?“

Докато Спенсър го четеше, сърцето й заблъска в гърдите. Предишната нощ почти не беше спала, прехвърляйки през ума си възможностите за това кой може да е А.

— Как може А. да знае и за Табита, и за бебето? — прошепна Емили.

Хана рязко издиша и дъхът й образува кълбета пара в студения въздух.

— По същия начин, както знае всичко останало.

— Доста хора те видяха. — Спенсър потрепери в тънкото сако, което бе избрала да облече. — Цяло лято прекара във Филаделфия. А. също може да е бил там. Сигурно така е разбрал за мен и Келси.

Емили крачеше напред-назад по очертанията на мястото за паркиране.

— Знаете колко грамадна бях станала. Не приличах на момичето от корицата на списание „Пийпъл“. Но предполагам, че някой би могъл да се досети. — Тя наклони главата си назад и се загледа в клоните на дървото, надвиснали над главите им.

— Тук не става въпрос за кой да е — отбеляза Ариа. — Трябва да е човек, който ни познава. Някой, когото не сме преценили правилно.

— Но кой ? — извика Хана.

Емили спря да крачи.

— Всички знаете според мен кой е А.

Спенсър изстена.

— Не казвай Али, Ем.

— Защо не? — Гласът на Емили потрепери. — Двете с Табита са били заедно в Убежището. Али е можела да разбере, че сме убили Табита. Може би иска да си отмъсти и за това, в допълнение към всичко останало, което й причинихме.

Спенсър въздъхна. Не можеше да повярва, че Емили продължава да смята Али за жива.

— И какво, като Али и Табита са били по едно и също време в Убежището? Това не доказва нищо. И за последен път ти повтарям, че макар останките на Али да не бяха открити в развалините, ние всички я видяхме в къщата точно преди тя да се взриви.

По лицето на Емили премина сянка.

— Но кой, освен Али, би могъл да ни преследва навсякъде и да дебне всяка наша крачка? — каза тя, забила поглед в обувките си. — Освен това няма да повярвате кой още е тук — Гейл . Ами ако А. се кани да й каже какво съм направила с бебето? Ами ако Гейл разкаже на всички за мен?

— Чакай малко. — Хана сбърчи вежди. — Гейл, жената, която искаше бебето, е вътре ?

Емили кимна.

— Това е жената, с която ме запозна баща ти. Госпожа Ригс.

— Значи затова те нарече Хедър. — Хана затвори очи. — Гейл обеща много пари на баща ми за кампанията му.

— Е, не е ли това едно невероятно съвпадение — обади се Спенсър със саркастичен тон.

Ариа прочисти гърлото си.

— Може би изобщо не е съвпадение. — Всички се обърнаха към нея. Ариа погледна Емили. — Да видим дали съм разбрала правилно. Току-що си видяла жената, на която си обещала бебето, същата, която накрая прецака, така ли?

— Трябваше да я прецакам — прекъсна я Емили с измъчено лице. — Трябваше да направя онова, което бе добро за бебето!

— Знам, знам. — Ариа нетърпеливо махна с ръка. — Просто ме изслушай, става ли? Ужасно се притесняваше да не би да те открие. И каза, че Гейл е луда. Нали затова не поиска да й дадеш бебето?

Емили сбърчи нос.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Не е ли очевидно? — възкликна Ариа. — Видяла си Гейл вътре. А секунда по-късно получаваш съобщение от А., свързано с бебето. Гейл е А.! Може би е разбрала какво си направила — какво направихме всички ние! И сега иска да ни отмъсти за това, че ти помогнахме да скриеш бебето!

Емили потръпна.

— В това няма смисъл. Как е разбрала за проблема с наркотиците на Спенсър? Откъде знае какво се случи в Ямайка?

— Може би има връзки в Пен и Ямайка — отвърна Ариа.

— Тя е много богата. Може да е наела частен детектив. Кой знае.

— Но какво иска от нас? — попита Хана.

Всички се замислиха за миг.

— Може би иска да узнае къде е бебето — предположи Ариа.

— Или може би просто иска да те нарани така, както ти си наранила нея — рече Спенсър и потрепери. — Помниш ли всички онези съобщения, които остави в гласовата ти поща, Ем? Приличаше на луда. — Тя затвори очи и си спомни дращещия глас на жената, който се чуваше от малкия говорител на клетъчния телефон. „Ще те намеря — гласеше последното съобщение. — Ще открия теб и бебето, и тогава ще съжаляваш.“

Гласът на Том Мерин прогърмя през микрофона в залата. Хана погледна към вратата.

— Какво искаше да кажеш с това, че може би не е съвпадение, че Гейл е най-големият спонсор на баща ми?