Сара Шепард: Потрес

— Имам ли друга възможност? — Емили завъртя розовата гумена болнична гривна на китката си. Персоналът в болницата „Джеферсън“ дори не знаеше, че е излязла — лекарите поискаха от нея да остане още един ден, за да могат да наблюдават шева след секциото. Но ако тя бе останала дори минута повече, планът й нямаше да проработи. В никакъв случай нямаше да даде бебето на Гейл, богатата жена, която беше платила огромна сума пари за него, затова й каза, че е отложила е два дни планираното цезарово сечение. След това помоли приятелките си да й помогнат да се измъкне от болницата малко след раждането. Всяка една от тях имаше своята роля в бягството. Хана върна парите на Гейл.

Спенсър отвлече вниманието на сестрите, докато Емили се влачеше към изхода.

Ариа докара субаруто си и дори успя да намери бебешка седалка от една гаражна разпродажба. И планът се увенча с успех: бяха успели да избягат без Гейл да разбере и да вземе бебето.

Внезапно, като по поръчка, телефонът на Емили изпиука, нарушавайки напрегнатото мълчание в колата. Тя го извади от найлоновата пазарска торбичка, в която от болницата бяха прибрали дрехите й, и погледна към екрана. Гейл .

Емили потръпна и натисна бутона за прекъсване. Телефонът утихна за миг, но след това изпиука пак. Отново беше Гейл.

Хана го погледна предпазливо.

— Няма ли да отговориш?

— И какво да й кажа? — Емили отново отказа повикването. — Съжалявам, Гейл, не искам да ти давам бебето си, защото си мисля, че си ненормална?

— Но това не е ли незаконно? — Хана огледа улицата. Не се забелязваше никаква кола, но въпреки това тя се чувстваше ужасно напрегната. — Ами ако те издаде на полицията?

— За какво? — попита Емили. — Онова, което тя направи, също беше незаконно. Не може да каже нищо, без сама да се уличи.

Хана отхапа късче нокът.

— Но ако ченгетата разберат за това? Какво ще стане, ако започнат да разследват и други неща? Като… Ямайка, например?

Колата се изпълни с осезаемо напрежение. Макар мисълта за Ямайка да се въртеше в главите на всички, момичетата си бяха обещали никога да не говорят за това. Нали бяха отишли там, за да забравят за Истинската Али, жестокото момиче, което беше убило близначката си Кортни; точно Кортни се бе представяла за тяхната Али, която познаваха и обичаха. Миналата година Истинската Али се беше върнала в Роузууд и се беше опитала да се представи за старата приятелка на момичетата, но по-късно се разкри, че тя е новият А., който измъчваше момичетата чрез есемеси. Тя беше убила Иън Томас, свалячът на „Роузууд дей“, който бе заподозрян за извършването на първото убийство, и Джена Кавана, която момичетата и Тяхната Али бяха ослепили в шести клас. Планът на Истинската Али беше да убие четирите момичета. Тя ги беше отвела в семейната вила край езерото Поконос, беше ги заключила в спалнята и беше драснала клечката кибрит. Но нещата не се развиха според очакванията й. Момичетата избягаха, оставяйки Истинската Али в капана на заключената къща, която избухна. Макар останките й така и да не бяха намерени, всички бяха убедени, че момичето е мъртво.

Но дали беше така?

Пътуването до Ямайка представляваше възможност за момичетата да продължат живота си и да заздравят приятелството си. Но щом се озоваха там, те срещнаха Табита, която им напомняше за Истинската Али. Тя знаеше неща, познати само на бившата им приятелка. Поведението й страховито напомняше за Алиното. Постепенно момичетата се убедиха, че тя е Истинската Али. Може би беше оцеляла след пожара. Може би беше пристигнала в Ямайка, за да ги довърши, както бе възнамерявала от самото начало.

Оставаше им само едно: да я спрат, преди да е успяла да си отмъсти.

Точно когато Истинската Али се канеше да блъсне Хана от терасата на покрива, Ариа се намеси и вместо нея от покрива полетя Али. Потрошеното й тяло изчезна, преди момичетата да успеят да слязат на брега и да видят какво са направили; вероятно го беше отнесъл приливът. Момичетата се люшкаха между облекчението, че Али си е отишла завинаги… и ужасът, че са убили някого.

— Никой никога няма да разбере за Ямайка — изръмжа седналата в колата Спенсър. — Тялото на Али изчезна.

Телефонът на Емили отново изпиука. Гейл . Последва бибипкане. На екрана се изписа: „Имате шест съобщения в гласовата поща“.

— Може би трябва да ги прослушаш — прошепна Хана.

Емили поклати глава; ръцете й трепереха.

— Пусни ги на високоговорителя — предложи Ариа. — Ще ги изслушаме заедно с теб.