Марлена Бласи - Хиляда дни в Тоскана

Очертани в рамката на вече укротените пламъчета, влезли сме в портрет. Но ние ли сме тези двама души? Свещите озаряват дъждовните капки, светнали като корони с кехлибарени мъниста в мокрите ни коси. Узрели, непокътнати сме ние, целите от кадифе, излезли от добра реколта — износени и все пак сияещи, посърнали като раздърпани августовски рози, загорели до бронзово. Фернандо не вижда портрета и постоянно влиза и излиза от картината. Спирам го, придърпвам го една стъпка назад, прегръщам го през кръста, за да можем да се погледнем.

— Виждаш ли? Стой неподвижно за малко и ни виж.

Той се втренчва в нас, взира се малко озадачено, сякаш не може да реши спомен ли сме, или сън. Казва ми го и аз отвръщам, че според мен сме и спомен, и сън. И че освен това сме истински. Той дълго ни съзерцава. Изчервява се, сякаш огледалото е фотоапарат. Гледаме, докато оживлението изчезва, проблясъкът изгасва и двамата ставаме някак стеснителни, смутени. А дали е, защото сме зърнали тайната си същност, есенцията на най-доброто от нас, застинала за момент, изплъзващ се момент, който се разтваря, просмуква се, разлива се върху следващия, точно както винаги се движи времето и никога не чака да го настигнем. Барлоцо го каза. „Времето е подлец, Шу.“ И разбира се, че е прав. Времето минава, диво препуска, поглежда назад към нас, присмива ни се, докато непохватно се мъчим да го съхраним в буркан. Опитваме се да го напъхаме завинаги под леглото, да го въдворим и плътно да го затворим в червена сатенена кутийка. Да го нанижем в гердан от перли. Достатъчно перли, за да стигнат за един живот.

$id = 7720

$source = Моята библиотека

Издание:

Марлена де Бласи. Хиляда дни в Тоскана

Американска. Първо издание

ИК „Слънце“, София, 2013 г.

Редактор: Йоана Йорданова

Коректор: Снежана Бошнакова

Художник: Кристина Тошева

ISBN 978–954–742–197–4

Ричард Хенри Селърс (1925–1980), британски киноактьор, комедиант и певец. — Бел.прев.

Джироламо Савонарола (1452–1498) — италиански свещеник от ордена на доминиканците. Известен е с това, че през 1494 г. като управник на Флоренция прави т.нар. „клада на суетата“. На тази клада наред са изгорени много предмети, свързани с „моралния упадък“, като езически книги, картини, огледала, козметика, дрехи и дамски шапки. Огънят унищожава и много ценни произведения на изкуството. — Бел.ред.

„Голямото плюскане“ (1973) — френско-италиански филм на режисьора Марко Ферери. — Бел.прев.

Вид билка. Помага при хормонални проблеми, лекува настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища. — Бел.ред.

Вид билка. Помага при хормонални проблеми, лекува настинки, бронхити и инфекции на дихателните пътища. — Бел.ред.

Дона Рийд (1921 — 1986) — американска кинозвезда; една от най-известните й роли е на грижовна майка в телевизионната поредица „Дона Рийд Шоу“. — Бел.прев.

Свети дух (ит.). — Бел.прев.

Древен град в Южна Италия, основан от ахейците и прочут със своето богатство и лукс. — Бел.прев.

Героиня от едноименния филм, 1980 г. — Бел.прев.

Прерафаелити — група английски художници, поети и критици от средата на XIX век, смятана за първото авангардно движение в изкуството. — Бел.ред.

Английската дума за „болка“ и френската за „хляб“ се изписват по един и същи начин. — Бел.прев.

Традиционно за Тоскана десертно вино. — Бел.прев.

Герой на Уошингтън Ървинг от разказа „Легендата за Слийпи Холоу“. — Бел.прев.

Италиански печен десерт, плодова пита. — Бел.прев.

Американски композитор (1891 — 1964). — Бел.ред.

Белгийски певец, автор на песни, актьор и режисьор (1929 — 1978). — Бел.ред.

Тревисто растение, което е отровно. — Бел.ред.

Неформален италиански ресторант, в който се сервират традиционни италиански ястия. — Бел.прев.

Св. Катерина Сиенска (1347 — 1380) — религиозен деец, писателка, призната за една от трите жени учителки на католическата църква. — Бел.прев.

Из дълбочините (лат.). — Псалм 130. — Бел.прев.

Красива жена (ит.). — Бел.прев.