Сюзън Филипс - Рай в Тексас

— Не съм казал, че ще наруша проклетия договор.

Джак помести върху бюрото си две папки и пакетче с ментови бонбони. Двамата бяха приятели повече от десет години, но той подозираше, че едва ли познава Боби Том повече от бръснаря, който подстригва косата му. Въпреки приветливото си и любезно държание, бившият футболист не обичаше да споделя лични неща.

Не че Джак го упрекваше за това. Всеки на този свят искаше частица от Боби Том и спортистът се бе научил да се защитава. Макар че според мнението на Джак, невинаги се справяше добре. Боби Том се бе превърнал в лесна мишена за всеки западнал бивш спортист, по-засукана жена или негов земляк, изпаднал в житейско затруднение.

Джак обели фолиото на пакетчето с бонбони.

— Питам само от любопитство: разбираш ли нещо от актьорската професия?

— Не, по дяволите.

— Така си и мислех.

— Не виждам какъв е проблемът. Във филми като този всичко се свежда до сритване на задници и събличане на мацки. Че аз, дяволите да ме вземат, се занимавам с това от осемгодишен.

Такъв коментар беше характерен за Боби Том Дентън и Джак не успя да сдържи усмивката си. Независимо от това, което каза Боби Том, той не се съмняваше, че клиентът му възнамерява да постигне успехи във филмовата си кариера. Досега Джак никога не бе виждал бившия футболист да се заеме с нещо, което не възнамерява да свърши добре — от придобиване на недвижими имоти до впускането в нов бизнес. От друга страна обаче, Боби Том със сигурност обмисляше добре всяко ново начинание.

Джак се облегна на стола си.

— Преди два часа разговарях с Уилоу Крейг от студиото „Уиндмил“. Беше много нещастна, задето си настоял снимките да бъдат в Телароса.

— Те се нуждаят от някой малък град в Тексас. А ти много добре знаеш, че в Телароса са го закъсали с парите и снимките ще им помогнат да се съвземат.

— Мислех, че известно време няма да се появяваш в родния си град, особено след цялата тази лудница около големия фестивал, който планират за съживяването на града.

— Не ми го напомняй — изтръпна Боби Том.

— Факт е, че трябва да отидеш там. „Уиндмил“ вече са преместили в града оборудването и персонала си, но без теб не могат да започнат снимките.

— Казах им, че ще се появя.

— Също както преди две седмици им каза, че ще се появиш за всички онези срещи и за пробите на костюмите, които ти бяха определили в Ел Ей.

— Онова беше тъпо и ненужно разтакаване. По дяволите, вече разполагам с по-добър гардероб от всеки друг играч в Националната футболна лига. За какво са ми проби?

Джак се предаде. Както обикновено, Боби Том правеше всичко посвоему. Под привидната си сговорчивост тексасецът притежаваше магарешки инат и никак не обичаше да бъде пришпорван.

Боби Том спусна краката си от бюрото и бавно се изправи. Макар да го прикриваше ловко, Джак знаеше, че клиентът му е съсипан от принудителното си оттегляне. Откакто лекарите му казаха, че никога повече няма да играе, Боби Том се бе впуснал в най-различни бизнес начинания с дивата решителност на мъж, намиращ се на ръба на финансовия банкрут, докато всъщност беше една от спортните легенди на „Чикаго Старс“, а заплатата му в милиони долари бе само малка част от богатството, което притежаваше. Джак се чудеше дали тази филмова сделка не беше за Боби Том само начин да убива времето, докато се мъчеше да измисли как да продължи живота си.

Боби Том се спря до вратата, обърна се и удостои агента си с един от онези пронизващи погледи на сините си очи, които всяваха страх у защитниците от всички отбори в лигата.

— Какво ще кажеш да се свържеш още сега с онези от „Уиндмил“ и да им предложиш да отзоват бодигарда си?

Макар че молбата бе изречена с кротък тон, Джак не се остави да бъде подлъган. Боби Том винаги знаеше много точно какво иска и обикновено го получаваше.

— Опасявам се, че вече са изпратили някой и сега той пътува насам. Само че изпращат придружител, а не бодигард.

— Казах им, че сам ще пристигна в Телароса и ще го направя. Ако някой проклет бодигард цъфне тук и си въобрази, че ще започне да ме командва, по-добре ще е да е корав мъжага, иначе ще свърши с моите инициали, гравирани на задника му.

Джак сведе поглед към документите пред себе си и реши, че сега не е най-подходящият момент да уведоми Боби Том, че „коравият мъжага“, изпратен от студиото „Уиндмил“, се нарича Грейси Сноу. И докато прибираше документите в папката, разчиташе единствено на това госпожица Сноу да се окаже с великолепно дупе, с убийствени цици и инстинкти на пираня. Защото в противен случай нямаше никакви шансове срещу Боби Том Дентън.