Сюзън Филипс - Първата дама

— Дай ми това дете, преди да си го задушила!

— Какво…

Той издърпа малкото момченце и го закрепи на едната си ръка. Детето веднага се умири. Миришеше хубаво. На момче.

Тя присви очи, после затропа с пръсти по облегалката на креслото си.

— Какво стана с резултатите от ДНК тестовете? Адвокатът ми няколко пъти поиска копия от тях, но така и не получи отговор.

Ами сега? Хвана го. Беше скъсал плика, който беше получил от лабораторията в Дейвънпорт, без да го отвори.

— Аз също не получих отговор. Предполагам, че в лабораторията са ги изгубили.

— Изгубили?

— Случва се.

Тя вирна брадичка и го погледна изучаващо.

— Зная колко важни са тези резултати за теб. Може би тестовете могат да бъдат повторени.

— Ти луда ли си? Искаш Бътън отново да мине през всичко това? Предполагам, за теб е лесно да го кажеш, защото не знаеш какво стана. Само ако знаеше как я натиснаха!

Тя го изгледа така, сякаш си беше изгубил ума, с което се оказа така близо до истината, че той се принуди да й обърне гръб и се запъти към камината.

— Защо си дошъл, Мат?

Главичката на детето го бодна по брадичката. Той се извърна към нея.

— Добре, ще ти кажа. Аз развалих всичко, нали? Признавам си го, а сега нека забравим и продължим оттам, където спряхме.

— Да продължим ?

Ледена като тълпа презвитерианци в неотоплена църква.

— Защото това, което е важно сега… единствено важно е бъдещето. — Топло ли беше в тази стая, или само на него му беше топло? — Трябва да гледаме напред, а не в миналото.

Всичко в погледа, който тя му отправи, говореше за аристократично презрение. Той изведнъж се почувства като че се беше облякъл с червена копринена риза и нагъваше наденица. Беше време да поеме направо към целта.

— Искам да знам какви са твоите чувства към мен.

— За това ли искаше да ме видиш?

Мат кимна. Главичката на детето се отпусна върху рамото му. Точно сега какво не би дал да можеше да си поиграе с него, вместо да види изведнъж как щастливото му бъдеще изчезва, ако ледената кралица, окупирала тялото на Нийли, решеше просто да го изхвърли.

— Е… Много съм ти признателна, че не ме предаде в статиите, които публикува.

— Признателна?

— И съм благодарна, че ми поверяваш попечителството над момичетата.

— Благодарна?

Мат се почувства като в някакъв среднощен кошмар! Отпусна се тежко на фамилното канапенце.

— Безкрайно.

Старият часовник неумолимо тиктакаше в ъгъла. Изглежда тишината, установила се помежду им и нарастваща с всяка изминала минута, не я притесняваше.

— Нещо друго? — попита той.

— Не, не мисля, че има нещо друго.

Това означаваше, че го беше отписала. Трябва да имаше някакви чувства, по дяволите, след като го беше допуснала до всички онези свои потайни, горещи и влажни места, които той беше превърнал и в свои.

Стисна зъби. И премести детето в другата си ръка.

— Помисли по-добре.

Тя изви вежда. Докосна перления гердан с възглавничките на пръстите си и каза:

— За нищо друго не се сещам.

Той скочи от креслото.

— А аз се сещам за нещо друго! Обичам те, по дяволите! И ако това не ти харесва, още по-зле за теб.

Бебето извести с писък, че крясъците на Мат не му се нравят. Очите на Нийли се разшириха от изненада.

— Ти ме обичаш?

Той очакваше устните й да се разтеглят в усмивка, а изразът в очите й да се смекчи. Вместо това го гледаше като че я бяха улучили още при първия групов мускетен залп от пехотинците при Лексингтън 81 81 Град в Масачузетс, наричан родното място на американската свобода. За пръв път там, на 19 април 1775 г., местни жители стрелят срещу британски войници. — Б.пр. . Господин Опак човек — е, не вършеше ли всичко наопаки? Улови бебето през кръста и пристъпи напред.

— Извинявай. Не се получи както трябваше. Аз само… Не ти ли е топло тук? Може би парното ви не работи като трябва? Мога да го погледна.

Какво му ставаше? Години наред беше живял между жени. Бяха му ясни навиците им. Защо така се разкапваше по шевовете, когато му беше най-необходимо да е абсолютно концентриран?

Една след друга десетки емоции смениха израза на лицето й, но колкото и да се мъчеше, Мат не можа да ги улови и облече в подходящи думи. Тя се облегна назад, прехвърли крак върху крак и пръстите й образуваха фигура, наподобяваща покрив на малка протестантска църква.

— И кога те осени това — очевидно не особено приятно за теб — прозрение?

— В неделя.

Ноздрите й се издуха.