Сюзън Филипс - Първата дама

— А на мен ми се струва, че бихте могли да си намерите друга работа, а не да се заяждате с бременна жена — отби атаката му Мат.

Нийли пристъпи напред, за да му попречи с твърдото си поведение да си спечели арест.

— Най-добре да си тръгвате. Повече с нищо не можем да ви помогнем.

Агент Делука я изгледа продължително, после се обърна към Луси:

— Откога познавате… госпожа Джорик?

— От около седмица. Но тя е много добра и се грижи за нас и не би могла да ни направи нищо лошо.

— Значи сте се запознали случайно?

Луси бавно кимна.

— Не си длъжна да им отговаряш, Лус — обади се Мат. — Влез вътре.

Луси го погледна объркана, но направи точно както й нареди. Бътън шавна в ръцете на Нийли и протегна ръце към Мат.

— Та…

Той я взе в прегръдките си.

— Момче или момиче? — попита агент Делука, сочейки с поглед корема на Нийли.

— Момче — каза Мат без колебание. — Със сигурност.

Нийли опря ръка в долната част на гърба си и се опита да си придаде вид на уморена.

— Много бързо расте и вече ми е трудно да го нося. Не бива и да ходя много.

Мат плъзна ръка около раменете й.

— Защо не отидеш да си полегнеш?

— Мисля да го направя. Съжалявам, че не можах да ви помогна.

И тя отправи към агентите усмивка, с която се надяваше да ги убеди, че действително е изморена, и им обърна гръб.

— Ма! — извика Бътън с все сила.

Нийли се извърна към нея.

Бътън вдигна ръчички — нагоре, нагоре — после ги протегна към нея.

Нийли я взе от Мат и потопи устни в пухкавата й косица.

Нито Тони, нито Джейсън проговориха, докато се отдалечаваха от къщата. Тони зави наляво, когато стигнаха главния булевард и отби в паркинга до „Кентъки фрайд чикън“. Откри свободно място в най-отдалечения край отстрани, после изгаси двигателя и се загледа през предното стъкло в заведението „Бъргър кинг“ на отсрещния тротоар.

Джейсън най-накрая наруши мълчанието:

— Тя е.

— Да не си видял белега над веждата й?

— Беше с много силен грим.

— Тя е бременна! Барбара Шийлдс не спомена нищо такова, по дяволите!

Тони протегна ръка към клетъчния телефон и след няколко минути вече говореше с Шийлдс. Диалогът им протече кратко и по същество. После Тони остави телефона на мястото му и се извърна към Джейсън.

— Отначало каза, че не е възможно. После призна, че не е могла да види отблизо корема й, защото в количката с продуктите е седяло и бебето. И Джорик й е попречил да я види, когато застанал пред нея да плаща.

— По дяволите…

— Ти си прав. Тя е — кимна Тони.

— И със сигурност не иска да бъде намерена.

— Забеляза ли по какъв начин гледаше децата? Като че са нейни собствени.

— Може да не е Аврора — промърмори той и се почеса по носа.

— Така ли мислиш?

— Не знам какво да мисля.

Те проследиха с погледи двама мъже с вид на бизнесмени, които излязоха от ресторанта и се запътиха към един нов автомобил модел „Камри“.

— Можем да вземем отпечатъци от вратата на караваната, но ще трябва да почакаме да стане тъмно — предложи Тони.

Джейсън се загледа право напред и зададе въпроса, който се въртеше в главите и на двамата:

— Сега ли да се обадим на шефа или по-късно?

— Искаш ли да докладваме на Кен, че сме разговаряли с нея, но все още не сме сигурни, че тя е Аврора?

— Всъщност не.

— И аз не. — Тя извади слънчевите си очила. — Хайде да изчакаме два-три часа и да видим какво ще стане.

— Взе ми думите от устата.

Мат излезе на остъклената веранда и се вторачи мрачно в Нийли.

— Изглежда всичко свърши.

Тя докосна с устни меката буза на бебето, опитвайки се да се изключи от всичко наоколо, освен от това мъничко шаващо същество.

— Мисля, че Бътън едва ли разбира как точно ме е нарекла.

— Никой не би могъл да знае. — Изражението на лицето му беше като отражение на собствените й чувства. — Нийли, разкриха те.

— Не още. Не са сигурни. Ако бяха сигурни, нямаше да можем да се разминаваме от агенти на Тайните служби.

— Денят едва сега започва.

Тя му отправи най-хубавата усмивка, на която беше способна в този миг.

— А ти страхотно се справяш с ролята на Обществен враг номер едно 66 66 Алюзия с едноименния филм с Уил Смит в главната роля. — Б.пр. .

— Винаги съм искал да си поговоря както трябва с ченгетата и затова реших да не изпускам шанса. Освен това смятам, че докато съм с теб, се ползвам от дипломатически имунитет.

— На твое място не бих злоупотребявала с това. — Тя погледна неопределено към задния двор. — Отивам да намеря Луси.