Сюзън Филипс - Първата дама

И двамата я изгледаха изучаващо, докато се приближаваха откъм алеята за паркиране.

— Аз съм агент Делука от ФБР — представи се жената. — Това е агент Уилямс от Тайните служби.

И двамата насочиха поглед към корема й и тя мислено благодари на Мат, че я беше накарал отново да си сложи подплънката.

Постара се силно гримираното й лице да не излъчва нищо.

— Да?

— Вие сте госпожа Кейс — вместо въпрос, Уилямс се обърна с констатация към нея, но тя можеше да се закълне, че видя през очите му за миг да пробягва сянка на съмнение.

— Госпожа Кейс? Първата дама ли имате предвид? — И тя се постара да наподоби вида на Луси, когато искаше да покаже на някого, че е малоумен. — Да, да, аз съм.

— Може ли да ни покажете някакъв личен документ, госпожо? — попита я жената.

— Като например шофьорска книжка ли?

Сърцето й биеше така силно, че се боеше дали не го чуват.

— И това ще свърши работа.

— Нямам никакви документи. Преди два дни ми откраднаха чантата в обществената пералня. — Тя преглътна. — Затова ли сте дошли? Да не сте ми намерили чантата?

Тя видя, че се колебаят. Бяха си помислили, че са я намерили, но все пак не бяха много сигурни. В сърцето й се зароди искрица надежда. Ако наистина я бяха открили, щяха да изпратят цял батальон агенти, а не само тези двамата.

— Бихме искали да поговорим насаме с вас, госпожо. Може ли да влезем вътре?

— Предпочитам да говоря тук.

Мат се появи на бегом, вдигащ шум като за цяла кавалерия. Фланелката му беше залепнала за гърдите, а единият му чорап се беше свлякъл по глезена.

— Какво става тука?

— Аз… помислих, че са ми намерили чантата — успя да промълви тя.

Мат веднага улови намека и моментално се зае той да води разговора.

— Намерихте ли й чантата?

Никой от агентите не му отговори. Вместо това жената пожела да види неговата шофьорска книжка.

В момента, когато й я подаде, се появи на бегом и Луси, изпулила от притеснение очи. Беше стиснала баскетболната топка като че беше спасителен пояс. Беше разпознала в новодошлите хората на властта и Нийли изведнъж разбра защо е така притеснена — момичето си беше помислило, че са дошли за тях двете с Бътън.

— Спокойно, Луси. Дошли са да говорят с мен.

— Защо?

— Имате ли някакви лични документи, госпожо? — пак я попита агент Уилямс.

— Всичките ми документи бяха в чантата.

— Тя е моя съпруга — намеси се Мат. — Нел Джорик. Това не е ли достатъчно?

Жената го изгледа строго.

— Господин Джорик, със сигурност знаем, че не сте женен.

— Не бях допреди месец. Нел и аз се оженихме в Мексико. И как така знаете за мен?

— Чии са тези деца, господине?

— На бившата ми съпруга. Тя почина преди шест седмици.

Луси се примъкна по-близо до Нийли.

Беше ред на Уилямс да проговори.

— Госпожо, може ли да влезем вътре, за да поговорим насаме?

Тя поклати глава.

— Не, много е разхвърляно.

Виждаше се, че са решени да не отстъпват, и Нийли мислено благодари за съществуването на четвъртата поправка 65 65 Четвъртата поправка към Конституцията на САЩ в частта, която ни интересува, гласи: Правото на хората да не бъдат обезпокоявани по отношение на тяхната самоличност, дом, документи… с безпричинни обиски и арести няма да бъде нарушавано, освен в случай, че е подкрепено от съдебните органи. — Б.пр. . Реши да поеме инициативата в свои ръце.

— Лус, това са агент Делука и агент Уилямс. Търсят Корнелия Кейс.

— И мислят, че си ти?

— Предполагам.

Цялото напрежение изведнъж като че се изля от тялото на Луси.

— Нел не е госпожа Кейс! Помислили сте, че е тя, защото участва в конкурса за двойници, нали? Това беше моя идея, аз исках да спечелим телевизора, за да гледа сестра ми „Телетъбис“, обаче спечелихме само дрелка… — Тя се извърна към Нийли. — Не исках да ти създавам проблеми.

Агентите се спогледаха. Даваха си сметка, че нещо не е наред, но очебийната искреност на Луси изигра своя ефект и несигурността им по отношение самоличността на Нийли се затвърди.

Жената реши да подходи по приятелски и й отправи един от онези погледи от типа да си поговорим като жена с жена .

— Много ще ни помогнете, ако бихме могли да поседнем в къщата и да си поговорим.

— Няма за какво да си говорите — обади се Господин Защитника на всички жени. — Ако искате да влезете в къщата, отидете и донесете заповед за обиск.

Уилямс прониза с поглед Нийли.

— Струва ми се, че човек, който няма какво да крие, би ни оказал много по-голямо съдействие.