Сара Алън - Вкусът на мечтите

— Пусни ме — избърбори Клоуи, сякаш не осъзнаваше какво става. Джулиан се обърна и я блъсна обратно в къщата. Опита се да затвори вратата, обаче палтото и чантата на Клоуи му попречиха. Коленичи да ги издърпа, а когато вдигна очи, Джоузи бе пред него.

— Мама му стара! — възкликна той и бавно се изправи. — Крадлата се върна. — Джулиан носеше само ботуши и разкопчани джинси. Гладката му смугла кожа като че ли пращеше от статично електричество.

Тя се провикна:

— Клоуи? Клоуи, излез!

— Джоузи? Ти ли си? — Приятелката й се втурна към нея.

Джулиан й препречи пътя, като разпери ръце и се хвана за рамката на вратата. Погледна Джоузи и подигравателно се изкиска.

— Пусни я! — извика му тя.

Клоуи застана зад него и задърпа ръцете му:

— Джулиан, моля те. Казах ти, че съжалявам. Не мога да го направя.

— В оня портфейл имаше триста кинта — процеди той, гледайки Джоузи. — Ако ми ги върнеш, ще пусна дружката ти. Не, всъщност ще искам повече, за да не я изчукам. — Опита се да затръшне вратата, но палтото и чантата пак му попречиха.

Джоузи се вкопчи в дръжката и с всичка сила забута навътре. Джулиан изчака няколко секунди, после бързо отстъпи назад и тя влетя в коридора. Мръсникът изрита встрани палтото и чантата и понечи да затвори вратата. Джоузи хвана за ръката приятелката си и я повлече към стаята в дъното на коридора. Молеше се вратата да се заключва и да се доберат дотам, преди той да ги настигне. Полицията щеше да пристигне всеки момент.

Изведнъж дългата коса на Джулиан се развя, сякаш през вратата беше нахлул силен вятър. Той заотстъпва към кухненския бокс в другия край на дневната.

— Какво става, бе? — изкрещя, защото вятърът отново задуха и го запрати през люлеещите се врати на бокса.

Джоузи видя, че пътят е свободен, и задърпа приятелката си към външната врата. Нямаше представа какво се случва, докато не чу как Джулиан извика:

— Дела Лий, ти ли си?

Тя грабна от пода палтото и чантата на Клоуи и двете изтичаха навън, а зад тях се чу трясък, после още един, сякаш някой хвърляше чинии.

— Махай се, гад проклета! — изкрещя Джулиан.

Въпреки че трепереше от страх, Джоузи се запита как Дела Лий е влязла в къщата. Навярно се беше промъкнала през задната врата.

Повлече Клоуи към кадилака и тъкмо я настани на задната седалка, видя как по улицата се задава патрулка. Заобиколи колата, седна зад волана и даде газ. Не искаше приятелката й да обяснява как е попаднала тук. Погледна в огледалцето за обратно виждане и забеляза, че патрулката е спряла пред къщата на Дела Лий, а от нея слизат двама полицаи.

Паркира в края на улицата и загледа как униформените се изкачиха по стъпалата и заудряха по вратата.

Клоуи се помъчи да си закопчае блузата, но ръцете й затрепериха по-силно. Тя си навлече палтото и се сгуши на седалката.

— Добре ли си? — попита Джоузи.

Приятелката й кимна и сви колене до гърдите си.

С крайчеца на окото си Джоузи улови някакво движение и се обърна към къщата. Джулиан бе изскочил през вратата. Единият полицай го хвана за рамото, онзи се опита да се изтръгне от хватката му, замахна и стовари юмрука си в лицето му. Другият униформен повали Джулиан на верандата и с помощта на колегата си му сложи белезници.

— Клоуи, не мърдай от тук. Веднага се връщам. — Джоузи остави двигателя да работи, за да не се изключи парното, слезе от кадилака и тръгна към групичката съседи, застанали пред къщата на Дела Лий.

— Изгонете я! — крещеше Джулиан. — Смахната е! Тази жена е луда!

Единият униформен влезе в къщата и след секунди гръмката музика, която побъркваше съседите, най-сетне спря. Полицаят излезе и поклати глава.

— Вътре е! Кълна се, тя е вътре! Замеряше ме с чинии!

Джоузи заотстъпва назад, после затича обратно към колата. Дела Лий си беше тръгнала. Един бог знае как бе стигнала дотук и как щеше да се върне в къщата на семейство Чирини. Като нищо можеше да е откраднала нечий автомобил.

Седна зад волана и се обърна към Клоуи, която беше облегнала глава на страничното стъкло:

— Ще те закарам у вас, става ли?

Приятелката й кимна.

Клоуи притискаше чело до стъклото. Всяко мускулче я болеше, повдигаше й се. Казваше си, че ако не помръдва и стиска зъби, може би няма да повърне. Но едва изчака Джоузи да спре пред жилищната сграда, слезе от колата и се втурна нагоре по стълбището към апартамента си. Знаеше, че приятелката й ще я последва, затова остави вратата отворена и се спусна към банята. Коленичи пред тоалетната чиния и заповръща.