Хелън Леър - Непокорната Джилиън

Улиците гъмжаха от войници, те бяха много повече от цивилните минувачи. Джилиън се намръщи и обърна глава настрана, когато от някаква пивница излязоха няколко германци в сини униформи. Тя презираше британците, но кралските наемници от Германия направо я отвращаваха. Имаха свирепо изражение и говореха гърлено на някакъв език, от който дори британците не разбираха нито дума.

Кати зави по Бъркли и спря каретата до задната врата на кръчмата. Едуина се появи на верандата, преди да успеят да слязат. Бе четири години по-голяма от Джилиън, но с повече от два сантиметра по-ниска; косата й с приятен кестеняв цвят сега почти не се виждаше, скрита под бонето й.

— Джилиън? Какво си… — Пое рязко дъх, когато видя жената. — Мили боже! — възкликна тя и се спусна бързо към тях, за да им помогне.

Трите заедно успяха да смъкнат жената от каретата и да я внесат в къщата. Но тясното стълбище вътре ги затрудни и Едуина трябваше да повика на помощ Томас. Жената бе слаба, почти мършава, но съвсем отпусната и тежеше много. Томас я вдигна с лекота и я отнесе в задната спалня на втория етаж.

— Кати, затопли леген с вода и донеси няколко чисти превръзки — нареди Едуина и махна с ръка на съпруга си да излезе от стаята.

Двете сестри съблякоха нещастницата, като внимаваха да не докосват наранените й ръце. Тя се размърда и застена — явно идваше в съзнание.

— О, боже! — прошепна Едуина, като забеляза кръвта по бедрата й.

Клодия Дънхам отвори зелените си очи, обрамчени с гъсти мигли, черни като косата й. Втренчи се за миг невиждащо в пространството, после извика ужасено и започна диво да размахва ръце. Наложи се Джилиън да хване здраво китките й.

— Всичко е наред. Сега си в безопасност.

Клодия постепенно се успокои, въпреки че продължаваше да ги гледа подозрително. Когато Джилиън пусна ръцете й, Клодия застена: до съзнанието й достигна атаката на нова болка. Вдигна разтреперана ръка и се опита да докосне гърдите си, но Едуина успя да я спре.

— Недей. Поне едно от ребрата ти е счупено — поклати тя глава. — Джилиън, помогни й да седне. Трябва да й направя много стегната превръзка.

Кати влезе с леген с вдигаща пара вода и ивици бяло платно, метнати върху ръката й. Джилиън пое легена и го постави на масичката до леглото, а Едуина грабна превръзките, сръчно пристегна гръдния кош на жената, отпусна я внимателно върху възглавницата и се залови да измие кръвта по тялото й.

— Ще ти донеса нощница — въздъхна тя накрая и дръпна завивката над голото тяло на жената. — Но първо трябва да се погрижим за ръцете ти. — Докато ги почистваше, Едуина разгледа по-внимателно лицето й и забеляза, че жената е много хубава. — Как се казваш?

— Клодия Дънхам. — Трепна, когато Едуина затегна превръзката на ръката й.

— Ще ни разкажеш ли какво стана?

Зелените й очи се разтвориха ужасено при спомена за пожара, застена отчаяно и по гърба на Джилиън полазиха тръпки.

— Добре, няма да говорим за това сега. — Едуина се опита да я успокои, но нещастната жена се разрида безнадеждно. Двете сестри чакаха безпомощно тя да се овладее.

Най-сетне изтощението я победи: като че ли загуби сили дори за ридание, въпреки че от затворените й очи продължаваха да се стичат сълзи.

Едуина погледна Джилиън над леглото.

— Къде я намерихте?

— В някаква пресечка на Броуд Уей. Очевидно е била застигната от пожара и се е измъкнала сама или някой я е изнесъл на ръце.

— Те бяха трима… — внезапно се обади Клодия с пресекващ глас и се закашля. Гърлото й бе болезнено наранено от пушека и собствените й писъци.

Едуина се обърна към Кати.

— Върви в кухнята и кажи на Ела да стопли малко бульон, а ти приготви чаша чай с лъжица мед.

Сестрите зачакаха мълчаливо връщането на момичето. Клодия бе утихнала и лежеше неподвижно със затворени очи — може би спеше. Но от изражението й бе ясно, че и в съня си преживява кошмара на изминалата нощ…

— Постави таблата на нощното шкафче — нареди Едуина, когато Кати влезе в стаята. Извади допълнителна възглавница от шкафа в ъгъла, повдигна Клодия и внимателно я подпря на двете възглавници. Поднесе чаша чай към бледите й устни и я подкани:

— Опитай се да изпиеш малко — медът ще облекчи гърлото ти.

Клодия послушно отпи глътка, спомни си, че не е яла почти два дни.

Когато младата жена жадно изпи чая си, Едуина започна да я храни с лъжица — Клодия не можеше да държи лъжицата и паничката с бульона.

— Къде са близките ти? — запита Едуина, когато и бульонът свърши. — Имаш ли съпруг?