Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Старите бостънски семейства бяха натрупали състояния от корабите си, от търговията с Карибските острови и в търговските си кантори. Всеки род имаше представители, които грижливо бдяха над тези състояния, за да ги превърнат в обединени тръстове, подсигуряващи финансовото бъдеще на наследниците — те растяха, без да могат да проумеят непрестанните парични проблеми на повечето хора. Фамилните тръстове просперираха незабележимо и неотстъпно и за много бостънци парите изобщо не бяха проблем — както дишането не е проблем за здравия човек. И все пак старият Бостън търпеше развитие. Всяко поколение раждаше изключителни финансисти, които следяха инвестициите на роднините си така зорко, както се грижеха и за собствените си огромни вложения. Благодарение на тях бостънци смятат, че да се разговаря за пари е едва ли не вулгарно.

И все пак, дори в най-заможните кланове има фамилии, които не са на същото ниво, както останалите в рода.

Бащата на Били Айкхорн — Джосая Прескът Уинтроп и майка й, Матилда Рандолф Майнот, бяха последни потомци на своите фамилии, всяка от които принадлежеше към голяма родова династия. Парите на Уинтроп бяха пометени от финансовия крах, сполетял „Лий, Хигинс и Сие“ — голямото застрахователно дружество, загубило двайсет и пет милиона долара след банкрута и самоубийството на „Царя на кибрита“ Ивар Крюгер. Семейството на Матилда принадлежеше към стар и известен род, но беше обедняло още след Гражданската война. Когато се ожени, Джосая наследи от разорените семейни тръстове годишен доход от около хиляда долара. Вече пет поколения и в нейното, и в неговото семейство, не се бяха вливали никакви пари. А и още нещо — за разлика от типичните практични бостънци, които възстановяваха пропадналите си състояния, като се женеха за богати момичета със стабилно наследство, Уинтропови поддържаха старата традиция и се женеха за скромни и фини момичета, обикновено дъщери на учители и свещеници. Бостънци уважаваха тези професии, но те не носеха пари. Последната по-голяма сума, с която семейство Уинтроп бе разполагало, отиде за обучението на Джосая в Харвардския медицински факултет.

Той завърши сред първите и се прояви като отличен стажант-лекар в известната болница „Питър Бент Бригам“. Специализира гинекология и беше ясно, че го очаква огромна частна клиентела — стигаха му само десетките приятелки на близки и познати. Доста по-късно, чак към края на първата година на престоя си в болницата, Джосая Уинтроп си даде сметка, че частната практика не го интересува. С появата на антибиотиците той се влюби страстно и трайно в научноизследователската работа. А от нея надали някой лекар е забогатял. На другия ден след края на стажа Джосая Уинтроп постъпи в частния Рексфордски институт като младши научен сътрудник с три хиляди и двеста долара годишна заплата. Макар й малко, това възнаграждение бе с около осемстотин долара по-високо, отколкото в държавен институт.

Обзета от възвишени мисли от деня, в който бе разбрала, че е бременна, Матилда наближаваше последния месец и бъдещето като че ли не я тревожеше. Двамата разполагаха с четири хиляди и двеста долара годишно, достатъчно, за да се справят, освен това тя имаше вяра в своя висок, слаб, строен и черноок Джо, в чийто поглед се таеше смелостта на истински янки. Матилда се възхищаваше на непоколебимата му решителност да следва своя собствен път и бе убедена, че това ще му донесе слава. Слабичка, замечтана, тъмнокоса красавица, Матилда приличаше на героиня на Хоторн и не бе наследила почти нищо, както от заможните роднини от холандско потекло, така и от темпераментните си предци във Вирджиния, накацали тук-там по родословното дърво.

Кръстиха дъщеря си Вилхелмина — на любимата леля на Матилда, която бе стара мома и се занимаваше с научна работа. Но името не подхождаше на малко момиченце и двамата започнаха да я наричат Хъни — умалително от второто й име Хънънуел.

Година и половина след раждането на Хъни, Матилда Уинтроп бе блъсната и убита на Конънуелт Авеню — имала опасения, че е бременна и била толкова разтревожена, че пресякла на червено.

Обърканият и разстроен Джосая нае бавачка за Хъни, но скоро разбра, че такъв лукс не с по джоба му. За нов брак не можеше да става и дума. Единственият изход бе да напусне любимия институт и да зареже завидната си репутация. Стана лекар в градчето Фрамингам, на четирийсет и пет минути път от Бостън. В тамошната болница с малоброен персонал започна да се занимава с всичко — от шарка до леки операции. Ненавиждаше работата си, но заплатата му бе много по-голяма. Имаше и други предимства — нае малка къща в покрайнините и се настани там с Хъни и Хана — скромна и добра жена, която се грижеше за детето и готвеше. Къщата бе близо до училището, а в мазето си направи лаборатория и продължи да се занимава с изследвания. За връщане към гинекологията не помисляше, защото знаеше, че вече никога не би имал достатъчно време за тази специалност.