Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

— Какво говорите! — смаяно рече Ханк.

— Повярвай ми, дори да ти се струва необяснимо!

Тя седна по-близо до него и съвсем делово, като че ли се канеше да се здрависа, протегна тънката си ръка към скута му; пръстите й бързо го опипаха и се спряха върху пениса.

— Боже мой! — възкликна Ханк и с рязко движение се опита да се изправи, но успя само да разлее питието си.

— Мисля, че ще ти бъде много по-приятно, ако не се движиш — промълви Били и дръпна ципа му.

Пенисът му не помръдваше, лежеше свит от изненада сред гнездо от руса слама. Били пое дълбоко и доволно дъх. Мек малък — точно по неин вкус. Поемаш го с уста и толкова — без дори да помръдваш език, усещаш как расте сред топлата влага и се чудиш на собственото си невероятно въздействие. Руса слама покриваше и притиснатите между краката му тестиси. Тя зарови нос и усети специфичния им мирис. Трябва да доловиш този мирис, мислеше унесено Били, и чак тогава можеш да твърдиш, че си опознала истински един мъж. Чу протестиращите стонове на младежа, но не вдигна глава. Той се бе съвзел от изненадата си и пенисът му растеше и потръпваше. Тя обви с ръка тестисите му и бавно прокара средния си пръст по опънатата кожа на скротума. Устните и езикът й се заразхождаха по твърдия пенис — макар не особено дълъг, той бе жилав и стегнат като самия Ханк. Принуден да изпълнява новата роля на пасивен участник, Ханк се облегна на ръба на леглото и се отпусна; пенисът му потръпваше и пулсираше, нарастваше. Тя премести устни и силно всмукна набъбналия връх, а пръстите й заиграха по влажната опъната кожа под него. Ханк изстена в усилието си да се сдържи, вдигна главата й от скута си, зарови лице в тъмната й коса и обсипа красивата шия с целувки, като си повтаряше — какво толкова, момиче като всички други, какво толкова… После я вдигна на леглото и хвърли джинсите си на пода. Разкопча блузата й. Гърдите й бяха неочаквано големи, с тъмни, лъскави зърна.

— Не можеш да си представиш колко съм възбудена, и то от цял час — прошепна близо до устните му тя. — И понеже не можеш, аз ще ти покажа.

Били свали полата си с един замах. Отдолу беше гола. Тя го бутна на леглото, опря длани на раменете му, придвижи се нагоре и като приклекна точно над устните му, се задвижи ритмично напред-назад. Той се опита да я достигне с език, но движенията й му позволяваха да я докосва само от време на време. Подлудял от тази игра, той я сграбчи за бедрата и прилепи устни към сочната и влажна плът, промуши и заплъзга езика си, всмукна и впи зъби. Тя изопна гръб и само след миг нададе приглушен вик на задоволство. Ханк имаше чувството, че пенисът му ще се пръсне. Обезумял от желание, той я хвана през кръста, примъкна я към скута си и настървено я облада, докато спазмите на оргазма все още я разтърсваха.

Ханк Сандърс щеше да запомни завинаги тези неповторими няколко часа — дори и да не бе получил като подарък ковчежето на Уелингтънския херцог, което Били му връчи по-късно същата нощ в дома си на хълма в Бел Еър.

Били се заизкачва по широкото стълбище. Прислугата спе​ше и къщата изглеждаше безлюдна. Мислеше си за изпълнения с жизненост и страст Елис, за когото се бе омъжила преди дванайсет години — той наистина никога вече нямаше да се върне. Ханк Сандърс не разбра думите й, че Елис „би одобрил“, но това беше самата истина. Ако тя беше току-що поминала се стара жена, а Елис бе млад и жив, той щеше да преспи с първата срещната. Щеше да го стори в чест на онова славно минало, когато любовта им бе истинска и дълбока. Не всеки би одобрил подобен помен, но за тях двамата това бе идеалният начин за отдаване на почит.

Неговият прах върху натежалите гроздове, а в косите й мирис на мъж и между краката й — приятна болка. Елис не само би одобрил, той би се радвал.

Когато Вилхелмина Хънънуел Уинтроп се роди в Бостън, двайсет и една години преди да стане известна като Били Айкхорн, всички, които се интересуваха от генеалогия, — а за Бостън родословията са същото, което означават трюфелите за Перигор и яхтите за Монте Карло, — всички решиха, че тя е щастливка. В огромния род естествено имаше потомци на Лоуъл, Кабот, Уорън, а също и на Салтънстол, Пибоди и Форбс. Гордееха се и с прародителя си Адамс, макар кръвта му да се бе поразводнила от няколко поколения. Родът на баща й започваше с Ричард Уорън, пристигнал в 1620 година с „Мейфлауър“ — това беше всичко, което се знаеше за него. Родът на майка й бе не само с дълбоки бостънски корени, но можеше да се проследи чак до някогашните земевладелци в Хъзсън Ривър Вали и до голямата фамилия Рандолф във Вирджиния.