Дж. Уорд - Кървава целувка

- Искаме да сме сигурни, че си наясно какво представлява тренировъчната програма.

Абалон се прокашля.

- Знам, че това е много важно за Парадайз. И се надявам да се предлагат някакви курсове за самозащита. Ще ми се тя да бъде... в по-голяма безопасност.

Тази възможна полза бе единственото, помогнало му да се справи със сблъсъка между онова, което бе очаквал за Парадайз и живота й, и това, което тя искаше да си избере.

Когато не получи отговор, Абалон замести поглед от единия брат към другия.

- Какво не ми казвате?

Вишъс отвори уста, ала Бъч вдигна ръка и го накара да замълчи.

- Ролята ти тук, до Рот, е на първо място.

Абалон потръпна.

- Да не се опитвате да ми обясните, че Парадайз не може да постъпи в програмата заради поста ми тук? Прескъпа Скрайб Върджин, защо не ни казахте...

- Искаме да си наясно, че онова, което предстои, не е обучение по книги. А подготовка за война.

- Но кандидатите няма да бъдат принуждавани да се бият из града по време на програмата, нали?

- Това, за което се тревожим, е тук. - Братът посочи стаята. - Не можем да допуснем нищо да повлияе на отношенията ти с Рот и онова, което правиш за краля. Парадайз е точно толкова добре дошла в програмата, колкото и всеки друг, но не и ако възможността да не бъде приета или да отпадне доведе до напрежение между нас.

Абалон въздъхна с облекчение.

- Не се безпокойте за това. Тя ще успее или ще се провали единствено благодарение на себе си. Не очаквам специално отношение към нея, а ако не е в състояние да се справи, значи, мястото й не е там.

Всъщност, макар че никога не би го изрекъл на глас, Абалон се молеше и очакваше да стане точно така. Не му беше приятна мисълта Парадайз да се разочарова от себе си и от усилията си, ала последното, което искаше, бе дъщеря му да има досег до каквато и да било грозота... или пък, не дай си боже, да се опита да вземе участие във войната.

Умът му дори не бе в състояние да обхване мисълта за това последното.

- Не се безпокойте — повтори на глас, местейки поглед между братята и краля. - Всичко ще бъде наред.

Братът Бъч се взря във Вишъс за миг, а после отново се обърна към него.

- Чел си формуляра за кандидатстване, нали?

- Тя го попълни.

- Значи, не си го прочел?

- Това е нещо, което тя направи сама. Нима се очакваше да го подпиша като неин баща и настойник?

Вишъс запали ръчно свита цигара.

- Няма да е зле да си подготвен.

Абалон кимна.

- Подготвен съм. Уверявам ви, наистина съм подготвен.

Парадайз беше жена, отгледана в благопристойните традиции на аристокрацията. През последните два месеца бе започнала да работи над физическата си форма (и то изключително прилежно) и Абалон усещаше вълнението, което се излъчваше от нея, докато приключваше със задълженията си тук и се готвеше да напусне поста си. Съществуваше обаче съвсем реалната възможност след ориентацията утре вечер, когато започнеше истинската работа, тя да се види принудена да се откаже... или да бъде помолена да напусне.

Щеше да го убие да я види как се проваля.

Но то бе за предпочитане пред това, тя да загине на бойното поле само за да докаже, че е много повече, отколкото повелява аристократичното й положение.

Двамата братя продължаваха да се взират в него и Абалон наведе глава.

- Знам, че нещата няма да се развият добре за нея. Готов съм за това. Не съм наивен.

- Е, добре - каза Бъч след миг мълчание.

- Има ли още нещо, господарю? - обърна се Абалон към краля.

Рот поклати глава и Абалон се поклони на всеки от тримата.

- Благодаря ви за загрижеността. Парадайз е най-скъпото ми на този свят... единственото, което ми е останало от обичната ми шелан. Знам, че утре тя ще бъде в добри и справедливи ръце.

Обърна се да си върви, а братята останаха все така мрачни. Разбира се, той нямаше представа какво се случва във войната... а винаги имаше нещо. Абалон нямаше общо с битките и бойната стратегия, за което беше наистина благодарен.

Толкова, колкото щеше да бъде, когато Парадайз напуснеше програмата.

Ех, само ако майка й беше жива. Навярно изобщо не би се стигнало дотук, ако неговата шелан бе жива, за да вразуми дъщеря им.

Абалон отвори двойната врата и чу някакво трополене откъм чакалнята.

- Парадайз?

Прекоси фоайето и когато пристъпи в гостната, дъщеря му, която тъкмо събираше червените химикалки, паднали от бюрото, се изправи рязко.

- Всичко наред ли е? - попита той.

Очите й срещнаха неговите.

- Е, наред ли е? — попита тя в отговор. — Ще ми позволиш ли да отида утре вечер?