Дж. Уорд - Кървава целувка

Тя върна слушалката на мястото й и се изправи.

- Какво става?

- Една от новопостъпилите се нуждае от спешна медицинска помощ, а аз не мога да се свържа нито с доктор Джейн, нито с Елена. Не знам какво да правя.

Мариса изскочи иззад бюрото.

- Къде е?

- Долу.

Двете се втурнаха по стълбите.

- Как е дошла при нас?

- Не знам. Забелязали са я на една от охранителните камери на поляната отвън. Да пълзи.

- Какво?

- Получих спешно съобщение по телефона и изтичах навън заедно с Рим. Двете я внесохме в гостната.

Мариса свърна зад ъгъла, препъна се в едно от килимчетата...

И се закова на място.

Виждайки състоянието на младата жена върху дивана, тя неволно запуши устата си с ръка.

- О, господи... - прошепна.

Кръв. Навсякъде беше подгизнало от кръв; алената течност капеше по пода, процеждайки се през белите кърпи, притиснати върху раните на жената, и образуваше локвичка върху килима под единия й крак.

Момичето беше пребито толкова ужасно, че не беше възможно да бъде идентифицирано; лицето му беше така подпухнало, че ако не бяха дългата коса и съдраната пола, не би било възможно да се различи полът му. Едната му ръка очевидно беше изкълчена и висеше ужасяващо от рамото... останала бе само лявата обувка, чорапите бяха разкъсани.

Дишането й беше лошо, наистина лошо. От гърдите й долитаха гъргорещи звуци, сякаш се давеше в собствената си кръв.

Рим, която отговаряше за новопостъпилите в заведението, вдигна глава от мястото, където беше коленичила до дивана, и прошепна със сълзи в очите:

- Не мисля, че ще оцелее. Как би могла да оцелее...?

Мариса трябваше да се стегне. Нямаше друг избор.

- Не можете да откриете нито доктор Джейн, нито Елена? -попита тя дрезгаво.

- Опитах в имението - отвърна Мери. - В клиниката. На мобилните им. По два пъти.

За частица от секундата Мариса изпита ужас от мисълта какво означава това за собствения й живот. Ами ако с братята се беше случило нещо? Дали Бъч беше добре?

То трая само миг.

- Дай ми телефона си... и отведи обитателките в крилото „Уелси“. Искам всички да бъдат там, в случай че се наложи да доведа мъж.

Мери й подхвърли телефона си.

- Заемам се.

„Убежището“ бе именно това - убежище за жени, жертва на домашно насилие, потърсили помощ за себе си и своите малки. И след като беше прекарала дълги, безполезни векове в глимерата като непотърсената годеница на краля, Мариса бе открила призванието си тук, в служба на онези, които бяха малтретирани, в най-добрия случай - само с думи, а в най-лошия - понесли ужасяващо отношение.

В „Убежището“ не се допускаха мъже.

Ала за да спаси живота на тази жена, Мариса щеше да наруши това правило.

Вдигни, Мани - помисли си, когато от другата страна на линията се разнесе първото иззвъняване. - Вдигни си проклетия телефон...

Не беше цялото братство на черния кинжал. Всъщност бяха само двама братя и кралят.

Докато влизаше в стаята за аудиенции, за да застане пред своя владетел, Абалон, пръв съветник на Рот, син на Рот, баща на Рот, почти болезнено си даваше сметка за присъствието на другите двама. Никога не бе виждал воините да се държат другояче, освен възпитано и закрилнически, но като се имаше предвид, че се канеше да предаде единствената си рожба в ръцете им, очевидните им качества бяха като викове в нощта.

Брат Вишъс се взираше в него с нетрепващи диамантени очи; татуировката на лявото му слепоочие изглеждаше подобаващо зловеща, от якото му тяло, облечено в кожени дрехи, висяха оръжия. До него стоеше Бъч, наричан още Дистройър - някога човек с бостънски акцент, той бе заразен от Омега и захвърлен да умре... само за да стане един от малцината, преживели предизвикано насила преобразяване.

Двамата воини рядко можеше да се видят разделени и никак не беше трудно да си ги представиш в ролите на добро ченге, лошо ченге. Сега обаче ролите бяха разменени. Бъч, мъжът, който обикновено се усмихваше и приказваше с всички, в момента изглеждаше като някой, когото определено не би искал да срещнеш в тъмна уличка: лешниковите му очи бяха присвити и нетрепващи.

- Да? - обърна се Абалон към краля. - Мога ли да ви бъда в служба по някакъв начин?

Рот помилва светлата четвъртита глава на Джордж, неговото куче водач.

- Момчетата ми искат да си поприказват с теб.

А, каза си Абалон. Май се досещаше за какво става дума.

Бъч се усмихна за частица от секундата. Сякаш се опитваше предварително да омекоти удара на онова, което щеше да излезе от устата му.