Дж. Уорд - Кървава целувка

Скрайб Върджин- Мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-един-ствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.

тали - Дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър - Дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър - Индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд - Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен - Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

хислоп - Термин, обозначаващ моментна грешка, в резултат на която настъпва повреда или отнемане на моторизирано превозно средство; например забравяне на ключовете в колата, паркирана пред дома, довело до това, тя да бъде открадната от неизвестни извършители, би могло да се нарече хислоп.

шелан - Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Къщата за аудиенции на краля, Колдуел

Някои дипломирания стават далеч от очите на света.

Някои от най-важните преходи в живота се случват без церемонии, официални тоги и оркестър, свирещ тържествени маршове. Няма подиум, на който да се качиш, нито диплома, която да сложиш на стената. Няма и свидетели.

Някои дипломирания биват ознаменувани от простичкото и ежедневното, от нещо толкова обикновено като това, да протегнеш ръка и да включиш монитора на компютъра. Толкова шаблонно действие, извършвано толкова пъти седмично, месечно, годишно... и все пак един-единствен път то се оказва разделителната линия между преди и след това.

Парадайз, дъщеря на Абалон, пръв съветник на Рот, син на Рот, баща на Рот, крал на всички вампири, се облегна в офис стола си, вперила поглед в угасналия монитор пред себе си. Невероятно. Нощта, която очакваше, много скоро щеше да настъпи.

През по-голямата част от изминалите осем седмици времето пъплеше мъчително бавно, но в тези последни няколко вечери то внезапно се бе втурнало в галоп. Неочаквано, след като беше прекарала седем хиляди часа в очакване луната да изгрее, Парадайз имаше чувството, че би предпочела то отново да тръгне бавно като преди.

Първата работа, която бе имала някога, щеше да остане в миналото й.

Погледът й се плъзна по бюрото и тя премести телефона няколко сантиметра настрани... след което отново го върна на мястото му. Оправи абажура от цветно стъкло с морски кончета на лампата от „Тифани“. Увери се, че сините химикалки са в една поставка, а червените - в друга. Прокара длан по съвършено чистата попивателна хартия и горната част на монитора.

Чакалнята беше празна, в тапицираните с коприна столове не седеше никой, списанията върху малките масички бяха грижливо подредени, питиетата, които догените бяха поднесли на посетителите, вече бяха раздигнати.

Последният гражданин си беше тръгнал преди трийсетина минути. До изгрев-слънце оставаха около два часа. Общо взето, това беше обикновеният завършек на нощ, изпълнена със сериозна работа, моментът, в който двамата с баща й щяха да се отправят към семейното имение, където щяха да се нахранят заедно, наслаждавайки се на изпълнен с взаимно уважение разговор за планове и случки.

Парадайз се приведе напред и погледна зад свода. От другата страна на фоайето двойната врата на онова, което някога бе официалната трапезария на имението, беше затворена.

Да, най-обикновена нощ, ако не се броеше съвсем не обикновената среща, която се провеждаше там в момента: веднага след като и последният посетител си беше отишъл, баща й беше повикан в залата за аудиенции и вратата се бе затворила зад гърба му.

Той и досега беше там, заедно с краля и двама членове на Братството на черния кинжал.

- Не ми го причинявайте - каза Парадайз. - Да не сте посмели да ми отнемете това.

Тя се изправи и тръгна из стаята, като подравняваше и бездруго подредените списания и набухваше възглавнички, докато накрая спря пред нарисувания с маслени бои портрет на един френски крал.