Дж. Уорд - Кървава целувка

Беше й казал името си, но бе отказал да се ръкува с нея.

Крейг. Това бе всичко, което Парадайз знаеше.

Не беше се държал грубо обаче. Всъщност беше я подкрепил в желанието й да кандидатства.

Освен това беше... пленителен, по начин, който я беше шокирал... дотолкова, че седмици наред беше чакала да види дали ще се върне с попълнената си молба. Не го беше направил. Може би я беше сканирал и я беше изпратил по този начин.

Или пък в крайна сметка беше решил да не кандидатства.

Струваше й се лудост да изпитва разочарование, задето може би никога вече няма да го види.

Звукът на мобилния й телефон я накара да подскочи и тя посегна към него. Пейтън. Отново.

Щеше да го види по време на изпита утре вечер... и дори това бе прекалено скоро. След разправията им за нейното кандидатстване тя се бе отдръпнала.

Разбира се, ако от Братството решат да се възпротивят, справедливият гняв, който изпитваше към Пейтън, щеше да се обезсмисли. О, хайде стига - на жените беше разрешено да кандидатстват.

Проблемът бе, че тя не беше обикновена жена.

По дяволите, представа нямаше какво ще направи, ако баща й си върнеше дадената дума назад. Ала от Братството надали биха чакали до последния момент, за да й откажат.

Нали?

В друга част на града, Мариса, шелан на Бъч о’Нийл, един от Братството на черния кинжал, наричан още Дистройър, се облегна в стола зад бюрото си в „Убежището“. Столът изскърца, а тя почука с химикалката върху настолния календар, премести слушалката на другото си ухо и се опита да прекъсне пороя от думи:

- Ами наистина оценявам предложението ви, но не мога...

Жената от другата страна на линията изобщо не се впечатли и продължи с толкова аристократична интонация, че бе истинско чудо как линията не даде накъсо.

- ...така че разбирате защо се нуждаем от помощта ви. Това е първият бал по случай Фестивала за дванайсетия месец от нападенията насам. Като шелан на един от братята и член на едно от Първите семейства, кой би бил по-подходящ от вас да организира това събитие...

Мариса реши отново да се опита да откаже и я прекъсна:

- Не съм сигурна дали си давате сметка, но съм ангажирана по цял ден като директор на „Убежището“ и...

- ... а брат ви се съгласи, че бихте били отличен избор.

Мариса млъкна.

Първата й мисъл бе, че й се струва изключително невероятно Хавърс, лечителят на расата и нейният безкрайно отчужден най-близък роднина, да я е препоръчал за каквото и да било, освен за скоропостижна смърт. Втората й мисъл бе по-скоро пресмятане наум — откога не се беше чувала с него? Две години? Три? Откакто я беше изхвърлил от дома им около пет минути преди изгрев-слънце, след като бе открил, че тя изпитва чувства към някакъв си човек.

Който се беше оказал братовчед на Рот и въплъщение на легендата за Дистройър.

Как ти се струвам сега?, прозвуча в главата й вътрешният й глас.

- Така че просто трябва да оглавите това събитие - довърши жената от другия край на линията.

Сякаш въпросът беше решен.

- Простете. - Мариса се прокашля. — Ала брат ми не е в положение да предлага името ми за каквото и да било, тъй като двамата не сме се виждали от доста дълго време.

Думите й бяха последвани от гробовно мълчание и тя реши, че май не трябваше да изважда кирливите ризи на семейството си на показ: от членовете на глимерата се очакваше да спазват изключително строги правила на поведение и да огласи на всеослушание колосалния разрив в семейството им, дори той да бе всеизвестен факт, бе недопустимо.

Далеч по-благоприлично бе останалите да шушукат за това зад гърба й.

За съжаление, другата жена се съвзе и промени тактиката.

- Така или иначе, жизненоважно е всички членове на нашата класа да се включат във възстановяването на фестивалите...

На вратата се почука и Мариса погледна натам.

- Да!

- Прекрасно! - възкликна жената от другата страна на линията. - Може да дойдете в имението ми...

- Не, не. Някой ме търси - обясни Мариса и повиши леко глас: - Влез.

В мига, в който видя изражението на посетителката, изруга. Лоша новина. Мери, шелан на Рейдж, беше изключителен професионалист, така че за да изглежда така, действително имаше проблем...

И защо по блузата й имаше кръв?

Мариса заряза благовъзпитания тон и любезностите.

- Отговорът ми е „не“. Работата поглъща всичкото ми време. Освен това, след като толкова се вълнувате за този бал, вие трябва да се заемете с подготовката. Довиждане.