Дж. Уорд - Кървава целувка

Абалон се усмихна... и опита да скрие тъгата в очите, в гласа си.

- Разбира се. Ти си в програмата, решихме го още преди месеци.

Парадайз изтича при него и го прегърна с всичка сила, сякаш допреди миг твърдо бе вярвала, че онова, за което така копнее, ще й бъде отказано.

Докато прегръщаше дъщеря си, Абалон смътно си даде сметка, че братята и кралят излизат през входната врата, ала не им обърна никакво внимание.

Прекалено бе погълнат от отчаяното желание да може да спести на дъщеря си всяко разочарование. Това обаче не бе сред родителските умения, които бе придобил след раждането й.

О, как му се искаше неговата шелан да беше тук с тях, вместо в Небитието.

Тя би се справила с всичко това много по-добре от него.

Застанала над тежко пострадалата жена, Мариса затвори очи, когато за трети път бе прехвърлена на гласовата поща на Мани. Какво, по дяволите , ставаше в клиниката?

Тъкмо се канеше отново да набере номера му, когато телефонът й иззвъня.

- Слава богу... Мани? Мани?

Нещо в тона й накара ранената жена да се раздвижи, окървавеното й лице помръдна върху възглавниците на дивана.

Господи, ужасяващото й хриптене бе достатъчно, за да накара сърцето на Мариса да прескочи един удар.

- Не, Елена е - разнесе се глас в ухото й. — Мани и Джейн оперират Тор по спешност. Има открита фрактура на бедрената кост, а аз трябва да се връщам в операционната. Да не е станало нещо?

- Колко ще се бавят?

- Току-що започнаха.

Мариса затвори очи.

- Добре. Моля те, кажи им да ми се обадят, когато могат. Имам... - Тя извърна глава и понижи глас. - Току-що се появи една пострадала. Не съм сигурна, че разполагаме с много време.

Елена изруга.

- Тук не можем да се лишим от никого. Защо не се обадиш на Вишъс? С медицинската си подготовка навярно ще успее да стабилизира положението.

Мариса опита да си представи как братът прекрачва къщата. Определено не би бил първият й избор. Не ставаше дума за това, че му няма доверие - най-добрият приятел на нейния хелрен бе отличен вампир.

Просто външният му вид бе ужасяващ.

Разбира се, ако всички бяха в крилото „Уелси“...

- Добра идея. Благодаря.

- Ще ги накарам да ти се обадят веднага щом свършим.

- Моля те.

Мариса прекъсна и набра номера на Ви. Само за да бъде прехвърлена на проклетата му гласова поща.

- Мамка му.

- Кога ще дойдат? - обади се Рим, която тъкмо притискаше една кърпа към дълбоката рана върху рамото на жената.

Нощта беше към края си. Възможно бе Ви да пътува от Колдуел към имението. Или пък се биеше с онзи, който бе ранил Тор.

Жената на дивана се закашля, давейки се, и Мариса за частица от секундата взе решение. Последното, което искаше, бе да се обърне към брат си, ала не би могла да се погледне в очите, ако личните й проблеми костваха нечий живот.

Набра номера на Хавърс по памет, надявайки се, че не го е сменил. Едно иззвъняване, второ...

- Ало? - разнесе се гласът му.

- Аз съм. - И преди да последва неловко мълчание или поздрав, тя продължи: - Имаме спешен случай в „Убежището“. Трябва да дойдеш незабавно... или да изпратиш някого. Лекарите на Братството са в операция, а не разполагаме с много време.

Последва моментна пауза, сякаш главният лечител на расата превключваше от личен на професионален режим.

- Веднага идвам. За травма ли става дума?

- Да. - Мариса отново понижи глас. - Била е жестоко пребита и... насилена. Изгубила е страшно много кръв. Не знам...

— Ще взема и сестра. Ще отведеш ли обитателките на друго място?

— Вече го направих.

— Отключи входната врата.

— Ще те посрещна там.

И това беше всичко.

Очевидно Вселената беше твърдо решена тази вечер брат й да бъде в мислите й. Първо онази идиотка по телефона, а сега...

Мариса кимна на Рим.

— Всеки момент ще дойде помощ.

С окото, което не беше подпухнало и затворено, ранената жена като че ли опита да се съсредоточи върху нея.

Мариса се наведе и улови окървавената й ръка.

— Брат ми ще се погрижи за теб.

За частица от секундата се притесни дали не би било по-добре да не споменава, че лечителят ще бъде мъж, но жената като че ли изобщо не я чу.

Прескъпа Скрайб Върджин, ами ако издъхнеше, преди Хавърс да е дошъл?

Мариса клекна, прибирайки русата си коса зад ушите.

— Тук си на сигурно място, всичко ще бъде наред. - Окото на ранената жена се спря върху лицето й. - Имаш ли близки, на които да се обадим? Има ли някой, когото да повикаме?