Франческа Блок: Любов по време на глобално затопляне

Сутрин се опитвам да удължа състоянието на полусън, като си представям, че ние двамата седим на дървената маса с майка ми и баща ми, Мойра и Ноуи, Ез и Аш, и Хекс. Аргос е седнал на задни крака и проси храна или лежи по гръб и събира предните си лапи като тюлените в цирка, докато Мойра чеше коремчето му с голия си крак. Венис строи кула с блокчетата лего, а до него седи Ез, който му помага да я изгради като небостъргач, добавяйки пластове от фигури, които се държат за ръце. Баща ми разказва на Ноуи за зеленчуците, които е набрал за салатата и как краставиците изглеждат сбръчкани, но са много вкусни. Има и други неща за ядене, може би сладки картофи и ньоки със салвия или индонезийски енчилади с лимонова трева.

Аш пита майка ми какво има в супата от тиква и орехи.

– Само зеленчуци – казва тя. – Тиква, моркови, сладки картофи, лук и малко зехтин.

Хекс седи до мен и кльощавото му коляно се допира до моето през плата на черните му джинси под масата. След вечеря ще четем заедно от Одисеята на светлината на старинната лампа от „Тифани” с основа от вито кехлибарено стъкло и син абажур. После ще се качим по стълбите към моята таванска стая, ще си легнем в леглото под репродукциите на старите майстори, ще се целуваме до забрава, но все пак само до сутринта. После ще се върнем към света.

Пак затварям очи.

Сега сме само аз, Венис и Аргос, но може би един ден Хекс, и Ез, и Аш ще дойдат тук при нас. Щом открих моя сивоок брат сред цялото това опустошение, всичко може да се случи.

Нещо прехвърча пред лицето ми като падащи листенца, понесени от топлия ветрец от пустинята. Оранжевите пеперуди са се върнали в стаята ми. Те кръжат около главата ми и после се преместват на прозореца. Ставам от матрака и отивам до прозореца; поглеждам през стъклото с паяжинените орнаменти към градината и виждам, между кафявото и сивото, нещо зелено.

Викам на Венис да дойде с мен, тичам надолу по стълбите и излитам навън, където падам на колене, а Аргос застава до мен и души ръцете ми с влажния си нос. Зелени стръкове излизат от земята. Плахи, игриви и свежи. И осъзнавам, че тук растат неща. Колкото и да е невъзможно (макар че какво е възможно или невъзможно тези дни?), на това място растат неща. Венис също коленичи и протяга ръка, за да докосне нежните стръкове. Поглежда ме, като се мъчи да не покаже зъбите си в усмивка, и накланя глава настрани, както прави Аргос понякога.

– Магия ли е?

– Да – казвам аз. – Истинска магия. Животът.

После Аргос се надига, изправя се разтреперан на късите си крака и поглежда към хоризонта, като души с нос във въздуха. Опашката му се развява напред-назад като знаме.

– Пенелопи? – казва Венис.

Аз поглеждам, като присвивам единственото си око, за да виждам по-ясно. През мъглата се приближават три фигури. Високата е с кафяви къдрици, другата е червенокоса, а третата е слаб човек с перчем, черен като мастилото на татуировките, които разказват живота му. Те спират за миг. После хукват през голата земя с протегнати ръце, към розовата къща, към нас.

Тази книга не би могла да бъде написана без съветите, помощта и вдъхновението на моята асистентка и приятелка Джени МакКена. Благодарна съм на прекрасната Кристи Отавиано за безупречните й умения като редактор и за подкрепата, както и на нейния екип от „Холт“: Ейми Алън, Джордж Уен, Ейприл Уорд и на Нийл Суоб за илюстрацията на корицата, както и на моя блестящ агент Лори Лис от „Стърлинг Лорд Литъристик“. Ранд Полин и Джени МакКена ми помогнаха с научните изследвания върху клонирането. Думата „гърлистки“ е заета от Лий Кейс, както и някои снимки на Ноуи. Думите от татуто на Хекс се явяват в любимата ми книга „Къща от листа“ от Марк 3. Данилевски. О, и благодаря на Омир, разбира се!

Франческа Лия Блок носител на престижната награда за цялостни постижения „Маргарет А. Едуарде“, е автор на много романи, преведени на различни езици. Можете да посетите сайта й

www.francescaliablock.com