Франческа Блок - Любов по време на глобално затопляне

– Имам и още нещо за теб – казвам аз. – Твоята история.

– Какво знаеш ти за мен, малко сляпо същество? – пита Кътър и от гласа му Банката на апокалипсиса се тресе.

– Знам за много неща. За богове и чудовища, метаморфози, заклинания и магии, дървета и океани, гостоприемство, вярност, предателство, големи войни. Знам за клеос и знам за любовта.

Кронен пак се смее, тихо нервно хилене.

– Любов? Този свят не е подходящ за любов. – Той срамежливо покрива устата си с ръце и вдига очи към тавана. Костюмът му пропуква. Смехът спира. – Убий я, Кътър.

Чудовището поглежда Кронен, после обръща глава към мен и примигва. До този момент не бях забелязала тъгата в очите му.

– Ще слушам – казва той и държи Кронен за задната част на врата. – Разказвай.

Затварям очи. Аз съм визионерът, едноокият виждащ. Аз съм Пен. Аз мога да се боря със силата на образите и думите.

– Ще ти разкажа една история за Преди.

Имало едно време едно малко момче на име К. С големи тъмни очи, момче, невинно като всяко друго момче. Момчето обаче било различно от другите по това, че било прекалено интелигентно за този свят. Светът не го разбирал. На пет години той смятал като петнайсетгодишен, на петнайсет разбирал математиката на ниво колеж и майка му (баща му ги бил напуснал) го записала в университета. Той бил по-умен и по-млад от всички други, не обичал да говори с никого и да го докосват. Не излизал от стаята си и правел някакви странни експерименти.

След време напуснал колежа, защото знаел повече от всичките си професори, намерил си работа в една лаборатория и самостоятелен апартамент.

Тъй като бил дребен и израснал в малък, мизерен апартамент, докато повечето хора живеели в големи къщи, той искал неговите същества да бъдат огромни, грамадни като планини. Взел клетки от най-едрите хора, които успял да намери. После ги инжектирал в три ембриона, които откраднал от лабораторията, където работел. Двама синове и една дъщеря. Децата се родили и продължавали да растат и растат. Трябвало да бъдат скрити. Трябвало да им се правят операции и да бъдат подлагани на лечение, така че костите им да не растат толкова много и да могат да издържат огромните им туловища. След това К. взел клетки от децата си и ги инжектирал в клетките на други ембриони, за да създаде клонинги. Не се тревожел, че те могат да се обърнат срещу него. Те, в края на краищата, били негови деца, независимо от всичко, което им причинил, независимо от начина, по който ги създал и деформирал за собствените си цели. Една много голяма инвеститорска компания наела К., когато отишъл при тях и им казал какво е създал. Той вярвал, че когато разберат колко много власт ще им помогне да придобият, те няма да го предадат. И те не го предали.

Когато поостарял, К. се преместил в златна къща с мраморен под и изградил огромна лаборатория. В лабораторията имало още един учен, който започнал да поставя под съмнение работата на К. Ученият не открил всичко, но знаел твърде много, затова бил уволнен. Той се прибрал при семейството си в тяхната розова къща край морето и им казал какво се е случило, но не и защо се е случило. Скоро той вече не можел да плаща вноските за къщата и банката, която финансирала експериментите на К., заплашила да отнеме дома на този учен.

К. не се интересувал от учения или каквото и да е друго; той бил зает със създаването на своята раса от огромни същества. Но проблемът бил, че тези същества станали прекалено големи. Те били препалено големи за тази земя. Тези гиганти станали толкова големи, не започнали да тресат и разцепват земята.

Малък брой хора оцелели след земетресението и последвалите го войни. Земетръсът. И много от оцелелите били изядени живи от гигантите, които имали нужда от храна. Те изяли и всички подходящи за ядене растения, докато накрая запасите от храна били на изчерпване.

Една малка група приятели оцеляла. Сред тях била млада жена, дъщерята на учения. Тя ослепила един от гигантите при нещастен случай. Когато заедно с приятелите си пристигнала, за да спаси жената на учения от К., той казал, не, искал нещо в замяна. Искал окото й. Тя му го дала. Позволила му да го извади. Но той не й дал майка й, така както бил обещал. Тя се върнала, за да спасява брат си и приятелите си.

И така, Кътър, сега знаеш трагичната история на раждането си. История без любов. А любовта е рождено право на всеки. Дори и днес. Не е ли така?

– Откъде знаеш това? – пита изумено Кронен. За пръв път долавям истинска емоция в гласа му; звучи като развълнувано дете. – Откъде имаш тези видения? – После се обръща към Кътър: – Тя трябва да бъде убита. Извади й и другото око. След това я убий.