Альберто Моравиа: Римлянката

Чаках денят да отмине, броях секундите и минутите и привечер отидох в полицейския участък. Комисарят ме изгледа особено, почувствах, че ще изгубя съзнание и отпаднала попитах:

— Значи наистина се е самоубил?

Той взе някаква снимка от масата и ми я подаде:

— Един младеж, който не е идентифициран, се е самоубил в хотел край гарата. Виж дали е той.

Взех я и веднага го познах. Бяха го снимали от гърдите нагоре, легнал, по всяка вероятност, в леглото. От слепоочието, където беше се прострелял, надолу се стичаха черни кървави ивици. Но лицето под тях имаше ведър израз, който никога не бях виждала, докато беше жив.

С угаснал глас потвърдих, че това с Мино, и станах. Комисарят искаше да добави още нещо, навярно щеше да ме успокоява, но аз не му дадох възможност и без да се обръщам, излязох.

Прибрах се у дома и този път се хвърлих в прегръдките на мама, но не заплаках. Знаех, че е глупава и нищо не разбира, но тя си оставаше единственият човек, на когото можех да се доверя. Разказах й всичко: за самоубийството на Мино и нашата любов, за бременността ми. Но не й признах, че Сондзоньо е бащата. Казах й за обета, който съм дала, и за решението ми да променя живота си, да заработя като шивачка на ризи или да стана прислужница. След като се опита да ме успокои с куп ненужни, макар и искрени думи, мама заяви, че не трябва да правя нищо, а да изчакаме и да видим какво ще предприеме семейството на Мино.

— Това се отнася за детето ми — отговорих, — не за мене.

На следващата сутрин изневиделица се появиха приятелите на Мино — Тулио и Томазо. Те също бяха получили писмо, в което след вестта, че ще се самоубие, Мино ги предупреждаваше за своето предателство и ги съветваше да внимават за последиците.

— Не се бойте — грубо казах аз. — Ако ви е страх, съвземете се! Наистина нищо няма да ви се случи.

Обясних им, че само Астарита знаеше, но той вече бе мъртъв, няма протокол от разпита и те са вън от опасност. Впечатлението ми бе, че Томазо е искрено натъжен от смъртта на Мино, ала другият още не беше преодолял уплахата си. След малко Тулио рече:

— В хубава каша ни забърка. Кой може да вярва на полицията? Никога не се знае… Истинско предателство си е — потри ръце и се изсмя по свойствения си начин, сякаш станалото наистина бе комично.

Изправих се и възмутено попитах:

— Какво предателство? Какво предателство? Самоуби се. Какво още искате? Никой от вас двамата нямаше да има смелостта да го стори. И още нещо. Вие нямате никакви заслуги, даже да не сте извършили предателство, защото сте нещастни бедняци и никога не сте разполагали с пукната пара. И семействата ви са нещастни и бедни, но ако нещата тръгнат добре, най-после ще имате онова, от което сте били лишени. И вие, и семействата ви ще живеете добре. Но Мино беше богат, беше роден в заможно семейство, беше господар и ако се е занимавал с това, е било, защото е вярвал, а не защото е очаквал нещо. За разлика от вас той можеше да изгуби всичко, а вие можете да получите всичко. Ето това е и трябва да се срамувате, че сте дошли да дрънкате за предателство!

Дребният Тулио отвори огромната си уста, сякаш се готвеше да ми отговори, но Томазо, който ме беше разбрал, го възпря и каза:

— Имате право. Успокойте се. Винаги ще си спомням за Мино с добро.

Изглеждаше развълнуван и ми стана симпатичен, защото несъмнено бе обичал Мино. Те се сбогуваха и си отидоха.

Когато останах сама, почувствах облекчение, че им бях казала всичко, което ме тормозеше. Замислих се за Мино, после и за детето си. Знаех, че то ще е рожба на убиец и проститутка, но на всеки мъж може да се случи да убие и на всяка жена да се продава за пари. За мен по-важното бе детето да се роди нормално и да расте здраво и силно. Реших, че ако е момче, в памет на Мино ще го нарека Джакомо. Ако е момиче, ще я кръстя Летиция 6 6 Радост (ит.). — Б. пр. , защото за разлика от мене, искам да има весел и щастлив живот. Сигурна съм, че с помощта на семейството на Мино ще го има.

Преводът е от издание на Св. синод, „Избрани молитви“, С., 1981. — Б. пр.

Вси светии — католически празник, който се чества на 1 ноември. — Б. пр.

Бельо (фр.). — Б. пр.

Игра на топки между два отбора от по трима или четирима играчи върху правоъгълно поле, разделено наполовина. — Б. пр.

Баща на семейството (лат.). — Б. пр.

Радост (ит.). — Б. пр.