Инджи Арал - Вярност

Слязох като вцепенена. Видях пристанището. Усетих мириса на морето. Дано майка ми да е заспала, да не ме чака. Потърси в джоба си ключовете от външната врата, намери ги. Ръцете му леко трепереха, докато отключваше.

Третият етаж. В хола канапе, пред него голяма кожена табуретка. Бюро, отрупано с книжа, с дебели подвързани книги. Няколко картини. Слаба светлина, лек мирис на тютюн. Големи прозорци без пердета, които гледат към бледите лампи в парка, наполовина спуснати щори. В далечината бляскавият силует на Принцовите острови.

Посочи към дивана и ме изчака прав да седна. Не приличаше на прелъстител. Напротив, проявяваше привлекателна несръчна хлапащина. Но пък човек не би могъл да знае. Привлекателността на повечето мъже беше повърхностна, беше маска, цвят. Усмихнах се. Опитах се да се самоуспокоя — ето още едно обикновено приключение, което малко или много е ясно докъде ще стигне. Все пак в мен имаше малка надежда. Една слаба, мъждукаща пътеводна светлина, която може би щеше да ми посочи пътя.

Сложи кафето пред мен. За себе си бе взел вино. Когато седна до мен, почувствах топла, чувствена миризма на тяло, зави ми се свят. Не може така , помислих си. Ако тази нощ си легна с него, всичко може да свърши. Този тип мъже се плашат от жена, с която са си легнали случайно. Не й телефонират, не я търсят повече. Като я видят на улицата, минават на отсрещния тротоар. Не, не може да стане така. А защо не? На сутринта ще се почувствам наранена.

Помислих, че ще се събудя съвсем гола в чуждо легло с чужд човек. Миризма на плът и пот, косми, несъответствие, безразличие вместо вниманието и ласките през нощта. Отърсване на раменете и махване с ръка. Остави тази работа.

Взех чантата в скута си и се приготвих да стана. От колко време стоях далече от подобни връзки. Искам вече да обичам някого, да се обвържа с него и да се откажа от нищото. Но ето че в късния час на нощта съм в дома на мъж, за чието съществуване до преди два часа не знаех. Опита се , въздъхнах вътрешно._Внимавай, да не останеш пак в ръка с дръжка на врата, която не може да се отвори!_

Станаха четири години, откакто съм разведена. След като бях изоставена с дете на три години, предпочетох, за да не изпусна контрола от ръцете си, да бъда поне желана, вместо да бъда обичана като младите жени около мен. Нямаше любов, такова нещо вече не съществуваше. Няма нищо друго, освен едно огледало и двойствени игри, при които стигаш до брега и предпочиташ да не знаеш какво има вътре. Съгласила си се да не знаеш. Вече всички живееха така. Изстиналата им плът беше суха и кисела. Дъхът им миришеше лошо. Говореха с мухлясали от употреба думи, а устите им се бяха изкривили от лъжи. Никой не се интересуваше кой кой е.

От изживените няколко краткотрайни приключения не остана нищо друго, освен разочарования, сръдни и досадни думи. Всички те бяха „връзки“, заради които после съжалявах, че съм загубила уважението към себе си. В моята среда преобладаваха връзките за една нощ, без спомени, равнодушни към любовта. Всъщност това не можеше да се нарече дори среда. Тя се ограничаваше до няколко млади жени, луди по мъжете, които си падаха по нощните скитания, и двама безлични, отчаяни млади интелектуалци, с които понякога се срещах и се включвах от нямане накъде в излизанията им. Накрая се окопах в страхливата мисъл, че не умея да преодолявам задръжките, и си сложих един вид броня за недосегаемост.

Поклатих глава, сякаш исках да разпръсна неприятните спомени на миналото, потърсих път за бягство, но Ферда ме прегърна и ме притегли към себе си, целуна ме първо по слепоочието, а след това по врата.

— Искам да бъда с теб — прошепна той.

Пак стигам до една препрочитана част на една много четена книга. Дръпнах се, когато се опита да зарови пръсти в косата ми. Той усети моята нерешителност, стана и отиде в кухнята, за да изпразни пепелника. Такива бягства пораждат странно огорчение. Като се върна, седна във фотьойла срещу мен. Беше учуден. За миг изпитах мъка от загубата на това, което имах.

— Може би по-нататък — казах аз, усмихвайки се. — Трябва да се прибера вкъщи.

— Рано е още. Чака ли те някой?

— Живея с дъщеря ми и майка ми.

— Разведена ли си?

Кимнах утвърдително.

Оказа се, че и той е разведен. Известно време поговорихме за брака и нещастните връзки. Тогава хората се научаваха да бъдат личности. Да не допускат свободата да бъде притискана от правилата. Обществото сменяше черупката си. В тази среда не беше възможно браковете да бъдат трайни. Любовта бързо се износваше, много хора търсеха начин да си стъпят на краката. Почти половината от познатите ни млади хора се бяха развели, преди да минат няколко години от брака им.