Инджи Арал - Вярност

Освен това усещам в себе си странна тревога, като че ли съм забравила нещо важно, но не знам какво е то. Откъде започваш да пълниш една празна страница, от коя тънка пукнатинка се стига до дълбок разлом? И откъде да подхвана тази приключила история и да я върна назад?

Въпреки че малките прозорчета на отдушника горе са отворени, в килията натежава мирис на сън, пот, менструация, мръсни тела. Има още два дни до банята. Повдига ми се от влажните изпарения. А също и от миризмата на формалдехид, просмукана в мен, в клетките ми. Тя ме връща към последните дни, прекарани с Ферда, принуждава ме да си ги спомня. Но не е лесно, всичко е още толкова прясно, че не мога да направя връзка между чувствата ми и моментните представи. Образите в паметта ми и фантазиите се смесват и не съответстват на положението, в което се намирам. Ситуации, които преди ми се струваха важни, нетърпими, или обратното — забавни, бързо променят посоката и значението си. В ума ми няма яснота, няма градивна сила, която да подреди преживяното от мен.

Освен това се затруднявам да пиша на ръка.

През последните две години прекарвах нощите си пред компютъра. Понякога гледах дълго някоя снимка или дигиталния часовник в долния ляв край на екрана, следях интервалите, които отброяваха секундите. Това бяха мъртви часове. Макар че цифрите се сменяха, струваше ми се, че времето е замръзнало и стои на едно място. Защото нищо не се случваше. Телефонът не звънеше, всички песни ми звучаха еднакво. Къщата, градината, гората, езерото, жп линията долу бяха еднакво близо, но и същевременно бяха все така далече, за да се преселиш на друго място или да решиш нещо конкретно.

В компютъра ми, който взе полицията, беше всичко за пропадането през онези две години и за последната фаза на удара в дъното. Колко е тъжно най-скритите чувства на човек да попаднат в чужди ръце, да се разпръснат като пясък наоколо! Какво търсят, какво се надяват да намерят в онези страници? За какво ще послужат моите предизвикателства, смешните ми лудости? Как ще ги разберат, когато дори аз не мога да ги разбера?

Зад всеки написан от мен ред стои Ферда.

Ферда, моята слабост.

Когато споменавам името му, си спомням зеления гащеризон, който обличаше в парника, жълтите му гумени ботуши, песента, която си тананикаше, докато нареждаше върху стелажите саксиите с азалии.

Погледът му, насочен към Млечния път през една лятна нощ на брега на езерото, и как, прегърнал ме през рамо, изброява едно по едно имената на всяка звезда.

Неговото „ало“ по телефона, гласът му, който мелодично удължаваше л-то.

Една утрин, когато се любихме в хотелска стая в Амстердам, рискувайки да изпуснем самолета. Лекомислието му. Погледът му към нещата, които аз не можех да видя.

Лъжите, приемането на несъществуващото за истинско и на съществуващото за недействително.

Неоснователните защити и нападения.

Нощите, в които горчиво стенеше насън, после скачаше изведнъж и крачеше напред-назад в хола и… вече не ме желаеше.

Неспокойствието, безочието, низостта. Обидите, фалшивите усмивки. Тайните му партньорства, как майсторски разруши убежищата в моя живот.

Спомням си вратите, които блъскаше и риташе.

Как се впуснахме в тази смъртоносна игра, от която нямаше връщане назад. Сега, когато е минало толкова време и вече е прекалено късно, се питам кои бяхме в първата вечер, когато взе ръката ми в своята…

Някога бях прочела, че животът е верига от мигове, простираща се до безкрая. Тази мисъл ми се стори вярна. Но сега не мисля така. Ако някой ми беше предсказал какво ще се случи, никога нямаше да повярвам. Внезапно нещо се случва и веригата се скъсва.

Може би това е краят, стигнах до края. Вече няма бъдеще, има само минало.

В мрака на търпението и самотата духът ми като непокорна и буйна река, на която насила са променили коритото, тече непрекъснато към миналото, към отминалите утрини и вечери.

Презентация с вечеря на една фармацевтична фирма. Маса, на която има много хора, които не познавам добре, музика, която прави почти невъзможни разговорите, време, в което всеки става никой.

Разговорът се върти около новата серия противозачатъчни хапчета, пусната на пазара, концерти, шопинг и извънсезонните цени на луксозните корабни круизи. Светлините са толкова приглушени и слаби, че не мога да видя какво ям. Един възрастен гинеколог от елита, известен с безбройните си връзки с жени, непрекъснато говори глупости; от време на време поглежда към мен, очаквайки одобрение.