Катрин Панколь - Muchachas

Тя вижда какво мисли по очите му. Двамата крачат по един и същ път, ръка за ръка като съучастници. Едновременно откриват силата на удара.

— Защо ме удари? — осмелява се да го попита Леони.

— Не разбра ли?

— Заради кранчето?

— Не ми пука за кранчето.

— Тогава…

— Искаш ли пак да те ударя, та да се досетиш защо го направих?

Тя клати глава отрицателно. Осъзнава, че току-що е направила ужасна грешка. Съгласява се с неговата логика.

— Да не мислиш, че не видях как танцуваше с дъртия Лансени?

— Но той ме покани и аз реших, че…

— Че може да си въртиш задника пред очите ми? За какъв ме вземаш? Росни — пресни младоженци сме, а вече си готова да ми сложиш рога. На всичко отгоре, пред очите на приятелите ми.

— Не, грешиш!

— Не ми говори с този тон! Не си много хитра. Държиш се като безсрамница и искаш да ме изкараш мене виновен!

Безсрамница. Досега никой не я е наричал така. Наистина ли се държа неподобаващо, като танцува с бащата на Жерар? Тя смяташе, че така се постъпва, когато си младоженка, танцуваш с гостите. Може неволно да го е засегнала.

— И не се опитвай да ме лъжеш! Катеричката ти беше пламнала!

Още една дума, която не беше чувала. Не смее да отвори уста, да се изправи, смалява се, забила врат в раменете си, безмълвно се моли да не я удари отново.

В главата й все едно бие чук, черепът й пулсира, горещата вода я облива, в краката й се стичат червени струйки. Тя докосва слепоочието си, има голяма подутина, веждата й е сцепена. Разплаква се и гълта солените си сълзи.

— Защо го направи? — повтаря тя учудена. — Толкова беше мил досега…

— Бях глупав, права си. Не знаех, че се женя за курва.

Той се надвесва над нея заплашително. Тя не смее да отвори уста. Прокарва пръсти по раната. Не усеща горещата вода, не усеща нищо. Вцепенена е от ужас. Иска само едно, той да се махне и тя да се опита да си събере мислите.

Погледът й се плъзга встрани. Дали няма да я удари отново?

— Мълчиш — хили се злобно той. — Съвсем правилно. Признаваш грешката си… На това ли те научиха в замъка? Да си въртиш задника пред мъжете?

Сега говорът му стана по-бавен и той започва да повтаря едни и същи думи. Търси нещо и обхожда с поглед тясната баня.

Забелязва зеления бидон в ъгъла с праха против мравки и го грабва.

Отваря го, подушва го, чете етикета.

Отново я поглежда.

Чертите на лицето му се отпускат, той се засмива. С хубава, широка усмивка. Същата, с която я чакаше на автобусната спирка и вземаше от ръцете й учебниците и тетрадките със записки от лекциите.

Тя му се усмихна в отговор.

Стана така сигурно защото пи повече. Не знае какво приказва. След малко ще я прегърне и ще я помоли да му прости. Тя ще го накара да обещае повече да не пие толкова много. Ще добави, милвайки го, не ти понася. Всичко това ще остане един лош спомен. Тя ще внимава отсега нататък да не танцува с друг мъж, дори няма да позволява на друг мъж да я доближи.

Той може да е толкова мил, когато поиска.

Отново му се усмихва, моли го да й подаде сапуна от чантичката, на ръба на мивката.

Той отвръща, готово, нямаш проблем.

Не помръдва. Продължава да държи зеления бидон, поглежда я и усмивката му отново става зла.

Обръща бидона отгоре й.

Черният прах се посипва по косата й, по гърдите, ръцете, краката. Здраво я хваща за главата, не й позволява да мръдне, дърпа я назад и ръси праха в очите и устата й.

— А това е в памет на брат ти! Помниш ли?

Тя кашля, дави се, плюе. Търка очи, от което я смъди още по-силно. Цялото й тяло е почерняло.

— А сега се измий, поне ще знаеш защо!

Тя го поглежда уплашено.

— Престани да се страхуваш! Този път ти прощавам.

Той се връцва и излиза от банята.

Тя се изправя и отива да си вземе сапуна. „“Санет", сапунът на чистата жена". Какво можех да сторя, когато Андре го тормозеше? — пита се тя, търкайки се здраво. Ами с господин Лансени? Откъде можех да предположа?

Засрамих го пред приятелите му.

Той не е такъв. Той е красив, смел, силен, нежен. Ожени се за мен. Всички момичета мечтаеха да се оженят за него, но той избра мен. Сега трябва да се науча да му доставям удоволствие, искам да се гордее с мен. Получи се така, защото винаги правя всичко наопаки, естествено е, че се дразни, но аз ще се науча.

Зърва самобръсначката на Рей, която се показва от несесера, взема я и се избръсва под мишниците.

Облича отново бялата си рокля, сресва се, забожда тук-там в косата си изкуствените цветчета и перлите и се връща при него в леглото.