Катрин Панколь - Muchachas

— Загаси светлината! — нарежда й той.

Малката настолна лампа е на шкафчето от неговата страна.

— Ама… и ти можеш да я загасиш — отвръща тя изненадана.

— Загаси светлината. Няма да повтарям!

Тя протяга ръка и съвсем леко докосва Рей по лицето.

— Какво е това? Не си си почистила подмишниците?

— Напротив, подрязах космите.

— Останали са още косми. Не искам да виждам отсега нататък такива неща, ясно?

— Мислех, че…

— Какво мислеше?

Говори й с неприязън. Също както в деня, в който прещипа пръстите й, тряскайки вратата на колата. Леони предчувства надвисналата опасност, но недоумява от какво е породена. Какво лошо е направила? Никой не й бе казал, че младоженката трябва да си обръсне космите. Никой не й е говорил нищо за първата й брачна нощ.

Отново слага длани на гърдите си и се старае да стои възможно най-далеч от него.

— Мръсна си… миришеш на недобре измито момиче.

Той й обръща гръб.

— Извинявай — казва тя, — не знаех.

— На какво са те учили в онзи замък?

Той се изхилва подигравателно и добавя:

— Не го заслужавам, така ли?

— О, не!…

В ума й се блъскат безброй мисли. Иска да му каже толкова неща, за пръв път обича мъж. За пръв път е сама и гола в леглото с мъж до себе си. За пръв път иска да даде всичко на този мъж.

— Искаш ли да отида да се измия?

— Това е най-малкото…

Тя става от леглото, търси с какво да се загърне, за да не върви гола по коридора. Облича булчинската си рокля. Взема тоалетната си чантичка и излиза.

Чува го да й крещи:

— Вземи и моята тоалетна чантичка, да не я мъкна утре сутрин, когато отида да си взема душ!

Тя се връща, грабва я и внимава да не я обърне и разсипе на пода.

Единственото й желание е да избяга.

Вече е късно. Вече е омъжена, вече е г-жа Рей Валенти. Ще трябва да му се подчинява, докато смъртта ги раздели.

Бутва вратата на банята, вътре има умивалник и душ. Неоновото осветление над мивката потрепва, разпръсквайки бледа светлина. На стената е окачена кърпа. Тя се пита дали е чиста, дали някой не я е използвал преди.

Слага двете чантички на ръба на мивката. Внимателно обляга тази на Рей до облицованата с плочки стена.

Забелязва поставения в единия ъгъл зелен бидон с прах против мравки. Черен прах, който образува мръсен кръг на пода.

Съблича се, опитва се да пусне душа. Стои на белите плочки, трепереща и гола, и се взира глупаво в душа, от който не потича капка вода.

Оказва се, че не знае как се пуска този душ.

Различен е от нейния в банята й в замъка.

Отпуска се на плочките, разтърсвана от ридания.

Изморена е. Има чувството, че нищо не разбира, че е пълна глупачка. Шепне си, искам Сюзон, сълзите я задавят.

Чува стъпки в коридора. Той влиза при нея.

— Какво има пък сега?

— Не знам как се пуска този душ. Не е като у дома.

— Ти тъпа ли си, или какво?

— Не знам как…

Разгневен, той рязко протяга ръка зад мивката, дръпва някаква ръчка и водата потича отгоре й. Намокря косата й. А тя толкова искаше да си запази прическата за утре. Фризьорката от Сен-Шалан, малката Корин, й направи тази красива плитка, украсена с перли и с розови и бели изкуствени цветчета. На излизане от салона приличаше на момиченце, готово да приеме първо причастие.

— Тече студена вода — отбелязва тя.

Той я поглежда вбесен и замахва да я удари.

Тя се предпазва, вдигнала лакът. Той се отказва с думите:

— Прекалено си тъпа, моето момиче!

Рей регулира температурата на водата и тя се обнадеждава.

Поглежда го с плаха усмивка на разкаяла се грешница, седнала под душа, обхванала с две ръце голите си крака.

Извинителната й усмивка сякаш разпалва отново гнева му.

В очите му светва злобно пламъче, което се мени, преминава от ожесточение през учудване до удовлетворение и назряващо желание. В черните му очи се чете ликуващо превъзходство. Все едно си казва, виж ти, никога досега не съм опитвал подобно нещо с нея…

Отново замахва с ръка и тя се свива под струята вряла вода, която я изгаря.

Усеща силна болка в слепоочието.

Изведнъж осъзнава, че я е ударил.

Мълниеносен удар, защото дори не го бе видяла да замахва.

Не разбира причината. Вдига глава и смаяно го поглежда.

И отново се взира в очите му.

Той я фиксира учуден, по-скоро слисан. Сякаш открива у себе си свръхестествена дарба. Досега не съм вдигал ръка на жена, още повече на гола жена, паднала в краката ми, която ми принадлежи, която чака само това, съдейки по погледа й, подготвя се за удара, разтреперана вдига ръка да се прикрие. Би трябвало да опитам… Ако искам да ме уважава, да ми се подчинява, ето един лесен начин да се наложа. Да ударя силно, за да съм спокоен в бъдеще.