Катрин Панколь - Muchachas

Рей слага венчалния пръстен на пръста й и намига на приятелите си.

Тя се обръща и търси с очи Сюзон и Жорж, иска да ги помоли да спрат церемонията, да им каже, че не иска.

Но не отваря уста.

Стрелката продължава да снове наляво-надясно.

От кметството отидоха в кафенето на бащата на Жерар. Господин Лансени избра плоча, включи автоматичния грамофон и я покани на танц. Една песен на дуета Стоун и Ерик Шарден — двойка не само на сцената, но и в живота. Обувките я стягаха, подплънката на сутиена й се беше измъкнала и тя се молеше да не падне.

Г-н Лансени й прошепна „Много си красива, Леони“. Тя се усмихна смутено. На бара Рей си поръчваше трета мастика и се целеше със стрелички в афиш на една плеймейтка.

Песента свърши. Леони отиде да седне до Фернанд. Не знаеше как да се обръща към нея. Не желаеше да я нарича „мамо“. Изчакваше и се въртеше на стола, опитваше се да намести подплънката на сутиена.

Седнали на една пейка, Жорж и Сюзон си говореха с г-н Лансени за поскъпващия живот, за цената на цигарите, франк и петдесет, за франзелата, която вече струваше шейсет сантима. Вече едва свързваме двата края, въздишаха те.

Г-н Лансени пусна нова плоча, „Да умреш от любов“ и пак я покани на танц. Очите й се пълнеха със сълзи всеки път, когато чуеше рефрена. Кавалерът й я поднасяше, това е просто песен, Леони, не го вземай толкова присърце! Да не мислиш, че Азнавур реве, когато я пее? Тя заби нос в рамото му, за да попречи на сълзите й да рукнат.

На бара Рей и Жерсон се надпреварваха кой колко мастики ще гаврътне. Той беше изпил шест, Жерсон — четири. Младоженецът крещеше, спечелих, спечелих. Жерсон не отстъпваше, чакай, партията не е приключила.

Тюрке пусна монета в автомата. „Добре хапнах, добре пийнах“, припяваше той заедно с Патрик Топалоф. Обърна се, оригна се и си вдигна ципа.

За една бройка да се строполи, но се задържа, предизвиквайки оглушителен хор от подигравки: вижте го Рака колко носи на пиене!

Жерсон полюбопитства, не си ли поканил Клервал?

Рей отвърна, не, той е гаден тъпанар.

Вечерта хапнаха в един малък хотел срещу гарата в Санс, където щяха да прекарат първата си брачна нощ.

Рей бе запазил маса. Предупреди, че всеки ще си плаща яденето и пиенето. Леони си говореше с Жорж и Сюзон. Продължаваше да умува как да се обръща към Фернанд. Сервитьорът им предложи меню за двайсет и три франка и петдесет, в които бе включено и обслужването.

Избухна разправия, защото Рей бе забравил да напълни резервоара на реното на Жерар, след като му го бе поискал за случая.

— Какво си въобразяваш, литърът струва франк и двайсет! — палеше се Жеже. — Аз да не съм милионер. Щом е така, ти ще ми платиш сметката!

— О, писна ми, вземи си изгнилата таратайка!

За малко да се сбият.

След вечерята Жорж и Сюзон казаха:

— Стана късно, тръгваме, чака ни доста път.

Леони излезе да ги изпрати. Идеше й да им каже: „Не ме оставяйте, страх ме е, не знам какво ме чака тази нощ“.

Двамата седнаха в старата си кола и на Жорж му отне доста време, докато запали.

— Май доста си пийнах — заяви той.

Автомобилът потегли и тя им помаха за довиждане.

Погледът й падна на трите пръста на дясната ръка, все още я боляха.

Не може да си го обясни, но някои спомени, най-бруталните, се връщат в настоящето.

Сякаш не принадлежат само на миналото.

Сякаш могат да се повторят днес, утре, все едно са извън времето.

Леглото е голямо и ужасно скърца. Покривката е на шотландски карета. От същия плат са и завесите на прозорците. В единия ъгъл на стаята има умивалник, а под него биде. Рей се изпикава в умивалника. Тя го вижда в гръб. Казва си, че все още не е виждала пенис. В книгите, които й дава Сюзон, мъжете са безполови. Жените също. Мъжете и жените си разменят любовни слова, устните им се срещат и те изпитват невероятно щастие.

Преди да влезе в стаята, видя, че на етажа има баня. Ще отиде да се измие в нея, няма да използва мивката.

Рей се съблича. Тя извръща очи. Той си ляга, пали цигара, завит е до кръста. Устата му е суха, трудно преглъща. Бърше ъгълчетата на устните си с гримаса на недоволство.

— Намери ми пепелник — заповядва й той.

Тя зърва един пепелник на нощното шкафче и му го подава.

Той потупва с ръка по леглото и изкомандва:

— Хайде да си лягаш.

Тя събува обувките си и се мушка под завивката напълно облечена.

Той прихва развеселен.

— Съблечи се! Това е първата ти брачна нощ, скъпа.

Тя се усмихва. Отдръпва се да разкопчае бялата си рокля. Смъква си чорапите, сваля сутиена, слипа. Потреперва и се загъва, прикривайки с длани гърдите си.