Катрин Панколь - Muchachas

— Значи ти ги познаваш отблизо?

— Двете бяхме прислужнички. Аз постоянна, а тя идваше да ми помага, когато се събереше много работа. Разбирахме се, тя не хитруваше, не се лакомеше. Беше работлива. Случвало се е да сподели с мен нещо. Разправяше ми, докато се хранеше на края на масата.

— Рей познаваше ли баща си?

— Не.

— А ти, ти познаваше ли го?

— Беше сезонен работник. Много красив мъж с огромни ръце като железопътни траверси, работеше като хала. Фернанд беше вече мома за женене, ама приличаше на бостанско плашило. Така и не разбрах какво го е прихванало, но й запретнал полите една нощ. Сигурно е бил пиян.

— А ти имала ли си любим?

— Нямах време да мисля за такива работи. Бях шестнайсетгодишна, когато отидох да работя в замъка, а сега съм на седемдесет и седем и съвсем съм се съсухрила.

— Къде живееше?

— В къщичката до входа на замъка заедно с Жорж. Близо до кокошарника. Беше къщата на пазачите.

— А Леони колко беше голяма, когато си започнала работа?

— Току-що се беше родила. Аз я отгледах, тя ми е като дъщеря. Стела ми е внучка, а ти си моят правнук! Не съм имала любим, но си имам семейство. Можеш ли да ми го обясниш, ти, дето знаеш всичко?

Тя леко го мацва по носа с върха на намасления нож и той прави гримаса.

— Тогава защо не отидеш да я видиш в болницата, след като ти е като дъщеря?

Сюзон не отговаря. Върти се насам-натам в кухнята, сякаш търси нещо.

— Защото те е страх, нали? Страх те е от Рей Валенти?

— Да си виждал специалния ми нож, оня, дето бели тънко? Оставих го на масата. Да не си го изхвърлил заедно с обелките като последния път?

— Слушай, Нани, трябва да спасим Леони.

— О, момченцето ми, не си мисли, че това е лесна работа!

— Иначе ще умре…

— Защо мислиш така?

— Слушам, гледам, не съм глупав.

— Хайде сега… Сложи масата, да сме готови, когато майка ти си дойде. После ще отидем двамата за яйцата, ще видим дали магаретата имат достатъчно вода за пиене, ще им занесем хляб и ще откъснем една салатка.

— Стела казва на Леони „мамо“, а Рей винаги го нарича Рей Валенти. Защо?

— Ей, ти… не може да се каже, че си лапнимуха! Какво още искаш да знаеш, а?

— Лионел Труйе от моя клас казва, че на Рей Валенти едно време му казвали Сух ташак. Защото не можел да има деца, затова ли?

— Леле-мале, мъниче! Къде ме водиш? Слагай масата. Сложи и дълбоки чинии, има супа.

— Пак ли? Предпочитам огретена с картофи.

— Ще трябва да изядеш първо едното, за да получиш от другото.

— Много смешно!

Той въздъхва.

— Никой не отговаря на въпросите ми, никога.

— Ама защо не ги зададеш на майка ти?

— Защото не искам да я натъжавам.

— А мен можеш да натъжаваш, караш направо, без да му мислиш.

— Не може да се сравнява. На теб Рей Валенти нищо не ти е направил.

— Прав си.

— Сигурен съм, че е биел Стела. Ей, нали каза, че аз ще довърша огретена? Ще сложа много грюйер отгоре, за да се получи позлатена коричка.

— Не забравяй сметаната, индийското орехче и млякото — напомня му Сюзон, доволна от смяната на темата.

— Имай ми доверие — отвръща Том, съсредоточен в рендето, като внимава да не си нарани пръстите, докато настъргва индийското орехче.

„Как ли е разбрал толкова много?“, пита се Сюзон. Децата са удивителни. Особено на неговите години. По-късно, през юношеството са като говеда. Упорити, несхватливи, мръсни, бавно подвижни. Мучат, когато искаш да ги подкараш. Трябва да прибегнеш до пръчката. На Андре това му липсваше. Няколко здрави удара с пръчка. И майчина обич. Всичката нежност, внимание, ласки, които не бе получил от майка си, той ги бе превърнал в злоба. Същото важи и за малкия Реймон. Наложи се да го хванат за рогата, за да го заведат да го оперират. Много добре си спомня. Фернанд й бе споменала. „Колкото по-късно се оперира, толкова по-голям става рискът да остане бездетен, ама той не ще да чуе. Малките му топки са се качили на топло в корема му и стават безплодни.“ Когато стана на петнайсет, го насилиха да легне под ножа. Оперира го бащата на д-р Дюре. В това семейство лекарската професия се предава по наследство. Старият Дюре обясни на Фернанд, че съществува 99,9% риск синът й да остане бездетен, че е трябвало да го оперират много по-рано, и Фернанд ужасно се безпокоеше. Страхуваше се да не започнат да се подиграват на момчето й.

Обзета от тревога, тя сподели опасенията си със Сюзон. На другия ден се опита да замаже работата, но вече бе късно. Сюзон си взе поука, разбра, че човек никога не бива да слуша хорските излияния. Няма по-сигурен начин да се прекъсне някоя връзка, по-изпитан е дори от скарването. Отначало се почувства поласкана, че са я избрали за довереница, реши, че двете с Фернанд ще се сприятелят, но излезе тъкмо обратното, Фернанд се отдръпна. Неприятно беше, със сигурност. И беше твърде вероятно Стела да не е дъщеря на Рей Валенти.