Катрин Панколь - Muchachas

После той внезапно отпраши, без дума да обели.

Наблюдаваше я в огледалото за обратно виждане. Тя се отпусна на пейката и учебниците се разпиляха на земята. Бинго! Налапа въдицата! — каза си той и забърза към Едмон да му разкаже случката.

— Видя ли какво може да направиш с един мотор! Свалих момичето от замъка!

Едмон го изгледа ядосан.

— И без мотора можеше да я свалиш, Рей.

— Мислиш ли? Наистина? Тя не е като другите момичета.

Изглеждаше искрен.

— Не виждаш ли как действаш на хората? Само не ми казвай, че не си даваш сметка…

— Тези от Сен-Шалан, окей, но момичето от замъка…

— И то е като другите, Рей. Момиче, нищо повече.

— О, не, Едмон! Тя не е като другите. Различна е. Не мога да ти кажа в какво точно е разликата, но се набива на очи, откъдето да я погледнеш.

Едмон се трогна от наивността на Рей.

— Впечатлява те, така ли?

Рей разкърши рамене, изкриви устни в гримаса, да, тя не е обикновено момиче, каквото и да ми приказваш…

Избърса с ръкав седалката на мотора и попита:

— Мислиш ли, че ако я поканя на кино, ще се съгласи?

— Опитай. Според мен, да.

— Не ми се ще да ме отреже… Ти на моето място щеше ли да го направиш?

— Никой няма да разбере, ако ти откаже. Тя не е момиче, което ще го разтръби.

— Прав си. Ще я поканя… В Санс дават Love Story . Става ли за момиче този филм?

— Да, Рей, става.

Ролан Клервал си замина за Париж и Едмон отново влезе в ролята си на довереник на Рей. Нещо обаче се бе прекършило. Играта беше приключила. Дотук с момчешките лудории.

На другата година го приеха във Висшето търговско училище и той замина за Жуи-ан-Жозас. Живееше в студентските общежития. Доста тъжна картина, бяха само момчета, по това време все още не приемаха момичета в това училище.

Майка му му купи една симка 1000 втора ръка и той си идваше в Сен-Шалан за по-продължителни уикенди или за ваканциите. Срещаше се с Рей и с другите от бандата. Тюрке беше постъпил в отдела по гражданско състояние в общината, Жерсон работеше в един автосервиз и кроеше планове да поеме сервиза, след като собственикът се пенсионира. Няма деца и ме харесва, обясняваше той, чоплейки си зъбите с почернели от греста нокти. Лансени работеше в кафенето на баща си и се наливаше с бира. Бяха си все същите. Продължаваха с дребните далавери под крилото на Рей, все така обект на всеобщо уважение, и си деляха плячката, парите, момичетата, комисионите.

Едмон не знаеше какво да им каже… единствената разлика от преди беше, че в компанията се включи и Леони, увиснала на ръката на Рей. Леони до шефа, прегръщана от шефа. Вече покорена, вече изгубена.

Леони бе станала красива девойка със срамежлива и нежна усмивка. Наклонила глава, тя слушаше, отклоняваше леко с ръка някоя прекалено свойска покана, изпиваше ви като попивателна със сините си очи и се засмиваше тихо и плахо, извръщайки глава, сякаш се извиняваше.

Леони, симфония от нежност и женственост.

Едмон не можеше да откъсне очи от нея.

Мислеше за нея ден и нощ.

Крадеше дребни предмети, които й принадлежаха: тубичка крем за устни, скъсано копче от блуза, музикална партитура, която бе докосвала.

Прибираше в носна кърпичка дъвката, която бе залепила под масата в кафенето, и вечер я дъвчеше в леглото, представяйки си следите, оставени от зъбите й. Нейните бяха като на малко момиченце, разделени отпред. Твърдяха, че носели късмет… Даваше й шала си, когато захладнееше, тя го вдигаше до носа си и той я съзерцаваше, очарован. Шалът поемаше нейния мирис, топлината й. Нощем го разстилаше на възглавницата си и забиваше нос в него, все едно бе тя.

Очи в очи с Леони, Едмон си губеше думите, изпотяваше се, чувстваше се като в присъствието на божество.

До слуха му достига шум от кола, после чува, че се отваря вратата на гаража. Сигурно жена му се прибира след бриджа. Шумни стъпки, блъсната врата, остър глас:

— Едмон, тук ли си? В кабинета ти свети.

Той не отговаря. Ако иска да говорят, ще бутне вратата и ще влезе. Той не е куче да му свиркат отдалеч.

— Едмон?

Гласът издава колебание. В следващия миг се чува още веднъж:

— Едмон!

Сега тонът е станал раздразнителен и нетърпелив.

— Добре… качвам се да си легна. Не стой до късно!

Точно така, мислено отвръща той, върви си лягай, сложи си тапите за уши и заспивай.

Леони виждаше само Рей, а Рей парадираше с нея. Запретваше полата й, за да покаже прекрасните й крака, пощипваше я по гърдите, целуваше я по устата пред всички, нежно я пляскаше по дупето, заповядвайки, хайде, зайче, направи удоволствие на мъжа си. И тя сядаше на коленете му, за да може да я опипва на воля. Или отиваше да му донесе чаша бира, без пяна, казах, без пяна. И той повишаваше тон.