Катрин Панколь - Muchachas

Реймон не се замисли и за миг.

— Точно така! Рей Валенти! Как звучи само, направо е трепач! Разбрахте ли, момчета, от сега нататък това ще е моето име. Хайде, чупката!

След като напусна училище, Рей се шля доста дълго. Обикаляше улиците с мотопеда си и разправяше: „Прелитам насам-натам като пчеличка“. Постоянно се оплакваше, чукаше на вратата на Едмон.

— Ела с мен. Скучно ми е…

— Не мога, уча — отвръщаше Едмон.

Едмон учеше за матура и се подготвяше за приемния изпит във висшето търговско училище.

Не желаеше много-много Рей да идва у тях. Живееше с майка си, баба си и леля си, три жени, които трепереха над него, наричаха го зайче, глезеха го, тичаха подире му да му увият шала на врата, следяха дали си е изпил сиропа, решеха го, слагаха му гел на косата. Щеше да се засрами, ако му кажеха „миличък“ пред Рей. Баща му умря от туберкулоза, когато беше на четири. Имаше часовникарско ателие. Едмон наследи инструментите му, made in Switzerland, отлично качество. И една черно-бяла снимка, на която нагъваше сандвич в германска ферма през окупацията, по времето на задължителната трудова повинност. Баща му е бил красавец, як, висок, мускулест, с голяма уста като на амбулантен търговец, който дръзко хвали скапаната си стока. Като Рей.

Рей се шляеше из гората и се чудеше каква пакост да направи. После отново заставаше пред вратата на семейство Куртоа.

— Отегчавам се, Едмон! Измисли ми нещо да върша, защото ще се побъркам!

Един ден Едмон тъкмо отиваше към кметството да си получи личната карта, когато случайно попадна на обява за конкурс за пожарникари. Чичо му Леон беше пожарникар. На всяка празнична трапеза след един-два коняка той се отдаваше на спомени за подвизите си, въртейки чашата в ръка. Никой не се осмеляваше да го прекъсне. Докато се борел с първия пожар в кариерата си, разбивайки вратата на едно жилище, за да спаси семейството, се озовал насред пламъците и усетил, че губи ръката си. Ръкавът на куртката му се свил до лакътя от адската горещина и получил втора степен изгаряния. Слагаше чашата на масата и бавно запретваше десния си ръкав да покаже изгорялата, подута плът, кожата, покрита с бледорозови и кафеникави петна.

Едмон бе накарал Рей да се запише. „Ще станеш герой, старче!“ Помогна му да се подготви, заедно преговориха криво-ляво френския, простото тройно правило, обемите. „Що се отнася до физическата форма, там си върхът. Ще бъдеш неотразим в униформа.“

Всичко мина по вода.

Рей бе приет в градската пожарна на Санс.

При първия пожар той бе начело, изтегли дебелите маркучи, извади три деца от пламъците и спаси партньора си. Като махна ръкавиците си, видя, че кожата на пръстите му се свлича, все едно бе носил втори чифт работни ръкавици.

Беше двайсетгодишен. Почернялото му лице грееше от щастие.

Потърси с очи Едмон оттатък загражденията и му изрази своята признателност с лъчезарна усмивка, която сякаш казваше: „Благодаря, старче, ти беше прав, както винаги за всичко!“.

Сърцето на Едмон се сви.

Сякаш кожата и на неговите пръсти се беше обелила.

Беше горд с кръвния си брат, горд с половинката си.

Онази вечер му се стори, че с Рей Валенти са едно цяло.

Едмон нагласява лампата, за да освети по-добре махалото. Взема малка четчица, топва я в почистващата паста и захваща да го лъска.

Онази вечер ознаменува върха на приятелството им. Двамата, слети в едно същество, пламнали като огъня, който бе бушувал, преди Рей да се намеси. В нощ ясна и бяла, черна и червена, черна като пушека и червена като кръвта, ослепително бяла като усмивката на Рей.

Едмон беше създал Рей Валенти легендата. А Рей Валенти направи от Едмон мъж. Освободи го от шала около врата, от сиропа за кашлица, от гела за коса и от възтесните панталони. Разпали у него жаждата за успеха, разшири перспективата му.

Онази вечер Едмон не прозря, че бе настъпил краят. Не осъзна, че увенчан с ореола на славата и новопридобития статут на герой, Рей нямаше вече нужда от него. Че щеше да си намери нови идоли, които да възхвалява и да събаря в прахта. Докато някой ден не се изкатери сам на пиедестала на собствената си лудост и всемогъщество.

Едмон отмества щипката, с която изважда стъклото на часовника. Почесва се по носа. Отдръпва се назад. Скръства длани зад главата си.

Появата на Ролан Клервал промени всичко.

Дотогава се занимаваха с дребни кражби, хлапашки лудории. Водеха своята момчешка война.

Ролан беше племенникът на кмета, синът на депутата центрист Лоран Клервал и близък приятел на Жан Льоканюе. Беше се провалил на приемните изпити за едно от многото не особено престижни висши училища за инженери, за което Едмон дори не бе чувал, и баща му го беше изпратил в Сен-Шалан да се подготвя и да се яви отново на конкурса през септември. Двумесечно наказание.